КОЛЧО СЛЕПЕЦА*

Гледам и не вярвам на очите си каква яростна защита падна за нашата кирилица, за езика ни. Има-няма преди две седмици един пишман политик от Банкя се срещна с баш писателя на Съюза на българските писател (СБП) Боян Ангелов. ББ, както е известен из Българско и с факта, че е прочел една книга, щял да защити с личната си партия ГЕРБ бъдещ закон за защита и употреба на българския език, писменост и книжовност. 

Президентката, дето иска пак да е президент има-няма все повтаря, че кирилицата е в опасност, щото нейните опоненти  казвали, че А Бе Ве - то ни било пречка пред цивилизования ни свят. Шефът на БТА, дето й е кандидат за вице, се хвана баш за трите надписа, дето що-годе ориентират чужденеца в София къде се намира.

Тъй обаче не разбрах кои са тия, дето са против буквите ни, щото президентката, дето ще става президентка, и тя не казва. Сигурно е държавна тайна.

Но дядо ви Колча да ви подсети, да ви припомни нещо. 

Ей, ние бяхме под турско близо 500 години и не си загубихме кирилицата, съзнанието, религията и националния дух. Нямахме държава, бюджет, министерски съвет, министри и агенции и подобни организации. Сами си правихме църквите, манастирите,  училищата, читалищата, наемахме си учителите. Нямаше бюджет, нямаше европейски фондове, нямаше донори, както е сега. Всеки даваше кой колкото иска и може - някой с пара, други с труд. Но се даваше. Тия, дето бяха по Европата, също даваха. Дето учеха там с народните пари на еснафите, се връщаха и пръскаха знание по селца и градчета. Никой нито за миг не си помисли, че е възможно да ни изчезне азбуката. 

Да ви обърна внимание!

Дори печатахме български вестници на нашите букви дори в Цариград, с които критикувахме султана и управлението. Ако някой ни пречеше, беше руснакът, той подкокоросваше гръцката патриаршия срещу нас, та водихме неравна борба за църковна самостоятелност.

Помните ли през 2017 г. на 24 май в московията какво каза руският тиранин на макендонския президент Георге Иванов. Ето какво каза: „Днес в Русия е тържествен ден — Денят на славянската писменост, а писмеността е дошла при нас от македонската земя.“ Прави ли ви впечатление, че във фейса преводите от английски не са на български, а на руски. Или само на мен, слепия ми вади очите!

А и един съвет от дяда ви Колча: Като искате да я има България и кирилицата, четете и мислете, па са възмутете, когато ви лъжат в очите. Малко е, не ви искат пари.

 

*След като поверихме рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ на известната Вазова героиня Рада Госпожина, сега поканихме за автор и друг негов уникален герой - Колчо Слепеца. Той ще води рубриката "Из кривиците на времето", в която ще коментира явните противоречия в историята, която се поднася за всеобщо ползване.

На снимката е Константин Кисимов като Колчо Слепеца във филма "Под игото" (1952), режисьор Дако Даковски

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...