„Писма до Вера” – първата пълна сбирка с писмата на Владимир Набоков до жена му, с която прекарват заедно 52 години, излезе в САЩ, съобщи newyorker.com. 

Книгата разкрива дълбоката херметична връзка на автора на „Лолита” и съпругата му Вера. Тя е неговият първи читател, неговият агент, машинописка, архивар, преводач, гардеробиер, мениджър, муза, асистент, шофьор и бодигард (носи пистолет в дамската си чанта). Вера е майка на децата му, а след смъртта му – пазител на наследството му. Тя опитва храната му, готви му, отваря пощата му и води кореспонденцията му. 

Когато са разделени, той болезнено страда за нея. Посвещава почти всичките си книги на нея. На Вера дължим опазването на романа „Лолита”, който Набоков в пристъп на отчаяние иска да унищожи. 

Вера Набокова излиза на повърхността едва през 2000 г., когато Стейси Шиф издава биографията й и печели с нея „Пулицър”. А от ранните писма на писателя до жена му се разбира, че той иска да й осигури „слънчево, просто щастие”. 

Вера Евсеевна Слоним е родена през 1902 г. – три години след Набоков – в Санкт Петербург. Семейството й бяга по време на Революцията и се установява в Берлин – първата столица на антиболшевишката диаспора. 

Вера е бледа, с фини кости и огромни очи. Елегантността на речта и дрехите й съперничи с тези на Набоков. Характерът й по думите на писателя е направен от тънки остри стрели. Вера е отлично образована от домашни учители и в Берлин работи в издателската къща, която баща й основава. Превеода от няколко езика. 

На 8 май 1923 г. Владимир и Вера се запознават на благотворителен бал в Берлин. Две години по-късно се женят. През 1937 г. се преселват във Франция, а заради факта, че Вера е еврейка, им се налага да бягат от настъпващите нацистки войски. През 1940 г. вече са в САЩ, където Набоков е назначен като експерт по пеперудите в Нюйоркския природонаучен музей. Скоро обаче започва да пише романи на английски и прави богата научна кариера, преподавайки в Станфорд, Харвард и др. престижни университети. 

„Писма до Вера” разкриват образ на жена, която очевидно цял живот е стояла умишлено в сянката на големия писател. Нарочно ли е това, прекалена скромност или нещо друго? „Ти си моята маска”, пише в едно от писмата си до нея Набоков. Може би не е случайно, че когато се запознават, тя е с маска на Арлекин, която отказва да свали. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 124 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.