ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ (превод от италиански)

Бекет (1906 -1989) и Йонеско (1909 - 1994), които сега правят закъснялото си шествие по родните театрални сцени, (нали до 1989 бяха забранени!), не бяха близки приятели, но се уважаваха. След смъртта на мълчаливия ирландец, който пишеше на езика на Волтер, вместо на английски, по-словоохотливия от него Йожен Йонеско, блестящо овладял френския, даде това неочаквано интервю пред италианското списание “Панорама”, в което изрази отношението си към автора на “В очакване на Годо”. Тази година мислещият свят отбелязва 115 години от рождението на румънския драматург и писател.

-------

- Мисля, че театърът на абсурда не съществува. Абсурден е нашият  свят. Това определение – Театър на абсурда всъщност го измисли един английски критик, кой то изглежда не успя да роди нещо по-умно... аз мисля, че трябва да говорим за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим абсурдното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл. 

Каква е според Вас разликата между Вашите пиеси и тези на Самюъл Бекет? 

- Бекет пишеше и мислеше доста различно от мен. Но мисля, че ни обединяваше стремежът да се докосваме до най-важните проблеми в живота, като пренебрегваме традицията и похвалите на т. нар. “буржоазен реалистичен театър” и на масовата литература. Занимаваха ни въпросите на живота и смъртта, нищетата, очакването на Бог, екзистенциалната скука.  Моят театър, както и театърът на Самюъл Бекет, са определено метафизични по своята същност, макар между тях да има премного различия. И това е хубавото. 

И все пак, какво е за Вас явлението Бекет? 

- В човешки план бяхме до известна степен  свързани, при все че не бяхме приятели, а от известно време не се и срещахме. Аз много съжалявам за този човек. Знаех, че ще умре, както и че и аз съвсем скоро ще умра. Това е неизбежно. Уважавах го много. 

Бекет беше истински поет, който непрекъснато търсеше Бога. Търсеше го навсякъде! Не мога да говоря за него, без да мисля метафизически. Неговият театър, както и моят, не са достъпни за всеки, въпреки че и двамата станахме известни. В нашите пиеси ние представяхме хората предимно в комичен план. Не, по-скоро в трагикомичен. По-късно аз написах други неща, които са може би по-малко известни сега, като например, “Неплатен убиец”, “Човекът с куфарите”, “Тази невероятна бъркотия!”, в които засегнах някои проблеми в по-достъпен за възприемане от широката публика план. За разлика от пиесата “Урокът”, например. За разлика от мен, Бекет не  изневери на стила си, докато впоследствие аз се завърнах към своя първи стил на писане с “Пътуване към мъртвите” – това е една от последните ми работи за театъра. В нея езикът е несвързан както  е в “Плешивата певица”, моята най-известна пиеса, но този драматургичен текст не е решен в комичен план. Освен това написах и някои политически текстове: “Човекът под знака на прогреса” и “Антидоти” (Противоотрови). 

Участието в политически полемики Ви дистанцира от Бекет, който винаги се е държал настрана... 

- Всъщност аз нямам определени политически пристрастия. Моите интереси винаги са били неполитически, въпреки че често са ме обвинявали в това или онова. Винаги съм считал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО, което непрекъснато руши нашия свят, че хората просто нямат нужда от нея, от политиката. От политиката имат нужда единствено политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО  и затова са станали такива. Повечето политици са безполезни, дори вредни  хора...

Имате предвид всяка политика, нали? 

- Да, разбира се! Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората, уж да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно заедно на едно място. Макар, че това е абсурд! Така е било в древността. После се появило робството... 

На едно място писахте, че главният недостатък на Самуел Бекет е  в “непреодолимото му желание да бъде винаги съвършен” ... 

- Това беше една от моите големи и наистина осъдителни грешки. Онова,което казваше той днес е толкова ценно, толкова метафизично, че малките несъвършенства в стила (които толкова много го притесняваха!) нямат вече никакво значение. Убеден съм в качеството на всичко, което написа Бекет. Той беше истински перфекционист и сега никой не може да се сравни с него... 

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си