„Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.“
„Да умреш за дадена религия е много по-лесно, отколкото да живееш по нейните правила.“
„Засади собствените си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя.“
„Не мога да спя, ако не съм заобиколен от книги.“
„Винаги съм си представял, че раят е библиотека.”
„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.“
"Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."
"С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера."
„Когато станеш на моята възраст, разбираш, че не си могъл да направиш нещата по-добре, отколкото си ги направил първоначално.“
„Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от ХVІІІ век, етимологичните изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара.“
„Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват.“
"Само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш."
„Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги; да разгръщаш на петстотин страници една идея, която чудесно може да бъде изказана за броени минути. Има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват, и да предложиш някакво обобщение или коментар върху тях. Така са постъпили Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в „The Fair Haven” – произведения, които притежават недостатъка, че си остават книги, не по-малко тавтологични от другите. По-разумен, по-некадърен, по-ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги.“
"Утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата."
„С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом…”
ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС – аржентински писател, роден на 24 август 1899 г. Смятан е за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на ХХ век. Най-известните му книги са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм. Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“. Борхес умира на 14 юни 1986 г.
