ЙОВКА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Вече не ми казват колко добре изглеждам за възрастта си, признава актьорът Ал Пачино в едно скорошно интервю. Той навърши 80 в събота, но продължава да работи, макар да признава, че паметта му вече не е същата.

След “Ирландецът” на Джими Хофа и “Имало едно време...в Холивуд” на Мартин Скорсезе, които излязоха през миналата година, актьорът се появи в 10 епизода на сериала “Ловци” (Hunters) и довършва военната драма “Аксис Сали”. През това време Майкъл Радфорд съобщи, че вече го е наел за ролята на Крал Лир в екранизацията си на едноименната шекспирова трагедия.

Пачино има щастието да бъде забелязан още в началото на кариерата си в полицейската телевизионна серия N.Y.P.D. Заснет през далечната 1968 г. сезонът продължава да се върти по някои кабелни телевизи 50 години по-късно. Не чака дълго и за коронната си роля на Дон Майкъл Корлеоне в “Кръсникът”, като междувременно прави класиката “Серпико”. И всичко това в рамките на 10 години. Макар днес да казва, че не помни много от 70-те, когато прави три от най-забележителните си роли, Пачино има девет номинации за наградата “Оскар”, разпределени през петте десетилетия, в които се развива кариерата му.

“Лесно е да заблудиш окото, трудно е да заблудиш сърцето”, казва той в едно от редките си интервюта.

Роден в Манхатън и израстнал в Бронкс той поема по пътя на професията си след обучение в драматичните школи в Ню Йорк и под името Алфредо Джеймс Пачино. Отегчен от уроците, той намира утеха в училищните пиеси и нескончаемите прослушвания за роли. През 1966 г. е приет в престижното училище Actors Studio, където неговият учител е самият Лий Страсбърг - създателят на суперзведи и на актьорски метод на игра, който залага на импровизация чрез развиването на емоционална и сетивна памет. Негови ученици са Марлон Брандо, Дъстин Хофман, Барбра Стрейзънд, Катрин Хепбълн, Мерил Стрийп и още стотици легенди на Холивуд през следващите десетилетия.

Първите професионални награди на Ал Пачино са театрални - той има “Оби” и “Тони” за играта си в пиеси на Бродуей, като успехът идва бързо, а Франсис Форд Копола го предпочита за “Кръсника” пред Робърт Редфорд и Робърт де Ниро.

Снимките са трудни, а Пачино е неуверен, но резултатът е категоричен и той получава първата си номинация за “Оскар” за поддържаща роля. Образът на Дон Корлеоне го прави звезда, но донякъде стеснява и периметъра на образи, в които играе през годините - превъплъщавайки се в множество гангстери и мафиоти, от които най-известните, разбира се са двете продължения на “Кръсника”. Ролите му в “Серпико” и в “Кучешки следобед” му носят още две номинации от киноакадемията, към тях тобавя четвърта за изпълнението си в “И справедливост за всички”.

През 90-те той се опитва да излезе от шаблона с няколко повече или по-малко успешни роли в полицейския жанр, сред които “Дик Трейси”, с която записва още една номинация за “Оскар” и романтични комедии като “Франки и Джони” и “Море от любов”.

През 1992 г. на екраните излиза “Усещане за жена”, където изпълнението на ролята му на харизматичен сляп мъж се смята за технически перфектния връх в кариерата му. Закономерно му носи “Оскар”. Някои дори твърдят, че това е най-доброто му изпълнение в киното, превъзхождащо много по-популярната му интерпретация в “Кръсникът”.

Следващото десетилетие Пачино играе предимно в гангстерски и криминални драми, сред които “Пътят на Карлито”, “Жега”, “Дони Браско”, “Адвокат на дявола”. През последното десетилетие на ХХ в Киноакадемията забелязва играта му в по-малко известния Glendary Glen Ross. През 2001 година актьорът е отличен със “Златния глобус” за цялостно творчество.

Новият век му носи още запомнящи се роли в по-малко бюджетни филми, сред които “Венецианският търговец”, “Трудна свалка”, “Джак и Джил” и “Дани Колинс”, а Пачино отново има повече време за любимата си театрална сцена. Както и за документалните филми “В търсене на Ричард” и “Дивата Саломе”, в които говори за ролите на Ричард Трети и на Саломе на Оскар Уайлд, които го привличат. В едно от редките си откровения, той признава, че винаги е искал да бъде актьор, а не филмова звезда.

И ако смятате, че сте видели всичко от Ал Пачино, затворете очи и само си го представете в някои от ролите, които е отказал. Става дума за главните роли в “Хубава жена”, “Междузвездни войни”, “Апокалипсис сега”, “Имало едно време в Америка”, “Шофьор на такси”, “Роден на четвърти юли”. Е, какво виждате?