БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Гледах филма на Гас Ван Сант „Мъртва хватка“, 2025.

С големи очаквания, които, уви, не се сбъднаха…

Ван Сант е сред влиятелните американски режисьори в последните близо четири десетилетия и аз го ценя основно заради „Моят личен Айдахо“, 1991, „Добрият Уил Хънтинг“, 1997, и „Милк“, 2008…

Надявах се и „Мъртва хватка“ да ме спечели за каузата си, още повече че почива на реални събития.

Действието се развива от 10 февруари до 29 октомври 1977 г. в Индианаполис, където един отчаян и измамен аутсайдер на име Тони Кирицис взема за заложник ипотечния си брокер Ричард Хол – органичният и стабилен Дейкър Монтгомери, завързва му за врата самоделна пушка с кабел, монтиран така, че ако похитителят бъде застрелян от полицията, оръжието да произведе автоматично изстрел.

Както в редица други американски филми с подобна тематика, антигероят търси съдействието на медиите – в случая популярният радиоводещ Фред Темпъл – Колман Доминго, безупречен, както винаги. Не сме забравили, че той игра бащата на Майкъл Джаксън – Джо.

Появява се екип и на местния тв канал и пред тълпа от полицаи, прокурори, местни властници и дежурните зяпачи Кирицис споделя искането си – 5 милиона долара обезщетение и публично извинение за сторената от фирмата щета.

И както става в живота – амбициозният малък човек гони максималистични цели, които няма кой да удовлетвори – дори в страната на неограничените възможности.

Бащата на Ричард Хол – М. Л. Хол, е студен и ексцентричен старец, който в интерпретацията на Ал Пачино добива мефистофелско излъчване, независимо от 10-те минути екранно време. Представителят на брокера поднася дежурно извинение с общи фрази, в което липсва най-важното – присъдата за действието на Ричард Хол. На финала, когато Кирицис подписва документа за преведените пари, от радост гръмва с пушката си в тавана, за да разбере само миг по-късно, че идва краят на фарса.

Той вече не е любимецът на шоуто, ченгетата мигновено го арестуват, следва тягостен съдебен процес, на който е оправдан заради невменяемост…

И сякаш и това е малко, та на финала Ван Сант сблъсква антигероя и жертвата му в супермаркет, при тази неочаквана среща двамата се разминават, без да си кажат и една дума…

Ще отбележа, че амбицията да се направи критичен и актуален за днешните времена и американски нрави филм при Ван Сант е налице.

Но това не оправдава неговата вторичност.

Подобни истории съм гледал поне една дузина, дори легендарният Ал Пачино е във филма като напомняне за негова култова роля на крадеца Сони Уорциг при неуспешния обир на бруклинска банка – от екшъна „Кучешки следобед“, 1975, на Сидни Лъмет.

Целият антикапиталистически и антикорпоративен патос на посланието се оттича в канала, след като Кирицис, за да спаси кожата си, го играе невменяем, ако и Бил Скарсгард да е великолепен в ролята си.

В добавка, след ударното начало, средната част на филма се влачи досадно – протяжно, и не може да се спаси и от силната изява на Кари Елуис – Майкъл Грейбъл.

Заради каузата си все пак спектакълът удържа фронта и няма да се помни като поредното силно разочарование, а като доказателство за липса на свежи идеи в Холивуд, където дори големи режисьори като Гас Ван Сант стават жертва на не особено качествени сценарии – в случая на Остин Колодни.

А наградата „Кампари“, която продукцията получава на миналогодишната венецианска мостра, я приемам повече като утешителна и израз на уважение към положения труд на екипа на Ван Сант.

„Мъртва хватка“, 2025, 103 мин., реж. Гас Ван Сант, продукция на Pressman Film и Elevated Films