Британският „Гардиън“ разговаря с Ал Пачино, един от най-великите съвременни актьори, по повод семинар в Лийдс, който той ще изнесе на 16 май. Билетите за събитието достигат цена от 5 000 паунда. Ето какво казва Ал Пачино:

За анонимността и публичността: Научих се да живея без анонимност. Не съм бил в супермаркет или в метрото от години. Трудно е за децата ми да излязат в публичното пространство заради мен. Славата е различна днес от преди 20 години. Сега дори не знам какво представлява тя. Голям лукс е да съм някъде и да не бъда разпознат.

За парите: Никога парите не са били най-важното за мен. Имаше периоди в живота ми, когато те много щяха да ми помогнат. След колежа бях безработен, беден, дори спах в един магазин няколко дни. Никога не съм бил материалист. Впоследствие обаче сякаш се превръщам в такъв, защото начинът ми на живот ме превръща в прахосник.

За работата: Дядо ми, Джеймс Джерари, ме научи какво е да работиш. Той беше зидаромазач и работата, каквато и да е работа, беше радостта на живота му. Така бях възпитан и аз. Радостта от работата ме поддържа жив.

Какво е да си баща: Общото заключение на моите учители беше, че се нуждая от баща. Като тийнейджър не бях извън контрол, но бях близо. Родителите ми се разведоха когато бях едва на 2 години и след това баща ми не беше в живота ми повече. Исках да съм различен с моите деца и затова, независимо колко съм зает, отделям време за тях. Децата промениха изцяло гледната ми точка. Преди актьорството беше всичко. Сега, заради тях, е просто малка част.

Най-лошият момент: Когато загубих майка ми Роуз и дядо ми. Те починаха в разстояние на една година. Бях едва на 22 и хората, които ми бяха повлияли най-силно, вече ги нямаше. Изпаднах в паника. През голяма част от 70-те не знаех какво се случва. Изгубих се.

За социалните мрежи: Осъзнавам силата им, макар да не допринасям за нея. Имам страница във „Фейсбук“, която 5,4 милиона души „харесват“. Дори не знам какво означава това. Все пак мога да оценя факта, че тези платформи могат да ти помогнат да се представиш пред света.

За „Кръстникът”: Майкъл Корлеоне беше и си остава най-трудната ми роля. Не го виждах като гангстер. Силата му беше в неговия магнетизъм. От студиото обаче не виждаха нещата по този начин и искаха да ме уволнят. Беше в началото на кариерата ми, голям филм с Марлон Брандо, и никой не ме искаше за ролята освен режисьора Франсис Форд Копола. Баба ми и дядо ми са от селце в Сицилия – Корлеоне. Съдба? Може би. Странно е,но той, животът, по принцип е много странен.

За Робърт де Ниро: Хората си мислят, че има съперничество между нас. Познавам Боби добре. Той ми е приятел – преживели сме много еднакви неща. Много ми харесва работата му в комедиите – той е истински гений.

За възрастта: Вярвам, че достигам края си. Именно затова съм толкова настоятелен да продължа да работя. Когато имаш страст към нещо, не можеш да си позволиш да си губиш времето, защото възрастта те застига.