„Патриотизмът е вид идиотизъм. Най-напред защото е напълно фалшив“, казва писателят Илия Троянов в интервю за в. „Сега“ . Той дойде в София, за да представи новата си книга „Власт и съпротива“.
„Тази дума се използва винаги от мошеници, които твърдят, че са патриоти и националисти, няма значение дали са богати, бедни, военни или обикновени хора и използват митологията на национализма за собствените си интереси. Къде сте видели сега някой, който да е готов да се жертва за целия народ - това става веднъж на 100 години“, обяснява писателят, който живее в Германия, но е роден в България, а израсъл в Африка.
„Няма българска идентичност. Това е пълна измишльотина. Какво значи българска идентичност? Да слушаме и гледаме фолклор, нуждаем ли се от идентичност? Каква е нашата история? Една история, овладявана от диктатура, от корупция, от мошеници. Не виждам нравствена история, за да говорим за идентичност. А що се отнася до култура - любителите на българската музика не са само в България. Колко българи се идентифицират чрез българската музика? Нали ме питате за идентичност? Попитайте и младите колко от тях са чели Вазов. Като говорим за идентичност, тя трябва да важи най-вече за младите. Те се идентифицират повече с Принц, да кажем, или с Бионсе, и със селфитата си, отколкото с Христо Ботев“, разсъждава Троянов.
За него най-високото призвание е, ако наистина е успял да промени разбиранията и схващанията за обществото у един читател. Според писателя ключовият момент за България е приемането й в Европейския съюз.
„Ако наистина европейските елити имаха интерес от една сериозна демократизация на България и Румъния, можеха да предявят много по-сериозни изисквания и да поставят много по-високи критерии. Това не стана. Вярно е, че преговорите бяха много дълги, но въпреки това те можеха да са без проблем, защото българските елити натискаха да влизат в Европейския съюз, и трябваше по-сериозно да ги настъпят. Аз мисля, че западните страни са много доволни, че имат сега едни хора, свикнали да слугуват. Те са израснали като слуги на Съветския съюз, а някой, който 45 години е бил слуга, си остава такъв. Веднага стават слуги на новите чорбаджии, и това е очевидно. Затова и се оправдават с безкраен преход. Като няма революция, той може да трае и още 100 години“, анализира Троянов.
