ЕМИЛИЯ ДВОРЯНОВА, "ФЕЙСБУК"

"Преди години в кооперацията ни се настани семейство от Ирак. Мъжът преподаваше арабски в училището с изучаване на арабски в Красно село. Много мили хора, много любезни. Когато дойдоха, имаха три деца миналата година, когато напуснаха, имаха шест. Когато се роди последното (вероятно засега) дете, попитах майката момче или момиче е. Пътувахме в асансьора, бебето беше около месец. Никога няма да забравя изражението й на срам, когато каза "момиче е". При пристигането си майката беше удивително красива, въпреки плътното забулване, лицето все пак ясно се очертава. Никога не излизаше сама, винаги придружена от мъжа си, а ако е с някое от бебетата, я придружаваше някой от големите синове. Единственото й "самостойно" преживяване беше градинката пред блока, но много рядко, когато извеждаше децата да играят на катерушките. Голямата й дъщеря беше забулена, когато стана на около шест годинки, също прекрасно дете. Сега учи в НБУ, предполагам, че ще учи докато я омъжат. Срещам я по коридорите. 

Защо разказвам това? Защото мисля, че е издевателство над женската ми природа, някой да ми вменява потребност да обичам исляма като идеология и да съм толерантна вътрешно към него. Може би трябва да се преструвам? Не, аз съм ислюмофоб и смятам, че ислямът е точно толкова страшен, колкото е страшен фашизмът. Той ме ОТРИЧА. Лично и индивидуално като човек. Няма как да го харесвам, няма как да съм толерантна към подобна идеология. Надявах се да остане някъде далече от мене, но нещата се променят. Ако някой мисли, че това е "ксенофобия", така да бъде. От мъже не приемам "обвинението". Няма как да заобичам една идеология, която се стреми да ме превърне в жертва. Лично мен, защото съм жена. Не приемам исляма за религия, защото тя е единствено Закон, при това мракобесен. Приликата с религията е само "случайна".

Съвсем друго обаче са хората-мюсюлмани, които срещам, какъвто беше случаят с тази жена от кооперацията ни. Изпитвах почти "нежно" чувство към нея, подбудено от състрадание. Изпитвам го към всяка жена, опакована, но не по Христо Явашев, а от един жесток към всичко женско културен стереотип. Всъщност изпитвам състрадание към всеки човек, но това не може да ме накара да заобичам възгледите му.

Моля мулти-културните ми приятели да ме простят, но това ме ужасява. Ужасявайки ме, няма как да съм причастна към политика, която настоява "моят" континент, "моята" страна, да бъде осеяна с тези "фигури". 

Съзнателно не намесвам християнството тук, то е друга тема. Ще изразя само едно подозрение, което ме мъчи: всяко смешение е или от лукавия, или Божие наказание. Наказанията трябва да приемаме, с лукавия - да се борим."

ЕМИЛИЯ ДВОРЯНОВА е писателка, романът й "При входа на морето" тази година получи наградата на фонд "13 века България". Директор е на магистърска програма в НБУ. Преподава Естетическа същност на християнството, Творческо писане, Разказът — кратки повествователни форми, Романът — история и техника на създаване, Словото и неговите изкуства. Първото ѝ произведение е монографията „Естетическата същност на християнството“, публикувана през 1992 г.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.”

Вивиан Лий, английска актриса, родена на 5 ноември преди 111 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...