Огради и фургони се появиха в зелената площ около река Бедечка в Стара Загора, съобщиха от гражданската група, която се бори за оцеляването на парк "Бедечка". Мястото е отредено за застрояване. Така 300 дка същинска паркова територия с над 1500 дървета ще престанат да са зона с публичен достъп и ще се застроят. Паркът е дом за множество защитени растителни и животински видове, зона за отдих, разходки и спорт за гражданите. 

Парк "Бедечка" беше скандално реституиран като земеделски имоти, а по-късно бе приет и крайно противоречив план за застрояване. Това предизвика поредица протести. Медийни разследвания показаха редица смущаващи обстоятелства в казуса: законови нарушения и конфликт на интереси. Засега обаче Общината отказва всякакво преразглеждане на случая и твърди, че единственият начин за спасяване на парка е откупуване на терените. 

Преди броени дни стотици старозагорци се събраха на протест с искане за запазване и почистване на парка и мораторуим върху строителството, докато тече разследване. Протестът им даде началото на започваща национална кампания за защита на градските зелени площи. 

Защитниците на Бедечка очакват от общинарите да намерят за собствениците на терени в зоната друго решение по пътя на преговорите, което да не ощети нито собствениците, нито старозагорци. Протестиращите поставят под сериозно съмнение цитираните от общината суми за запазване на зелената площ. 

На територията живеят над 150 вида животни, включително защитени видове, и над 50 вида растения, които са де факто и единият бял дроб на града. Само паспортизираните едри дървета са 1500.  

 

ИСТОРИЯ

Двеста души протестираха в края на януари 2013 г. в Стара Загора с искане за запазване на зелената площ. Започна подписка на учени от изключително престижни западни университети. Няколко акции в защита на зелената площ предизвикаха общественото внимание. Подписи събира и още една електронна петиция. Наследници на легендарния създател на парк Аязмото Методий Кусев също подкрепиха каузата. Подкрепиха инициативата със становище и старозагорски архитекти, гражданската инициатива за чист въздух в града, редица организации като "Грийнпис България" и много други. Демонстрация направиха и феновете на "Берое". Подкрепиха и "Зелени Балкани". Според подробния устройствен план единствената в града река с уникална екосистема - според становище на "Зелени Балкани" - остава трудно достъпен "заден двор". Същото явно ще е положението на над 600-годишния чинар, който е един от символите на града и се намира в парка. 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...