Пред „Дойче веле” германският писател от български произход Илия Троянов постави точна диагноза на отношението на Източна Европа към бежанците и на бездействието на православната църква:

"Мои африкански приятели много пъти са ми казвали, че навсякъде в Източна Европа усещат много по-силен расизъм, отколкото на Запад. За това от една страна е виновен комунистическият интернационализъм, който дълги години празнословно надуваше главите на хората, но нямаше никаква вътрешна субстанция. От друга страна това са държави, които още не са имали възможност да се развият в посока на отваряне към света и все още са тежко обсебени от идеологията на национализма.

Има и още нещо. Християнството в България, с извинение, е просто театър. Според мен българският народ никога не е бил особено вярващ. Фактът, че всички тези хора с огромна бързина от атеисти станаха християни, е доказателство, че това е театър, цирк. И опортюнизъм.

Когато подготвях предишната си книга „Там, където е погребан Орфей”, доста обикалях из Родопите и из други райони, където живеят много мюсюлмани. Тогава установих, че и българските мюсюлмани не са дълбоко вярващи. Тъй че моят опит изобщо не потвърждава онова, което чета и слушам, че сред българските мюсюлмани имало голям екстремизъм. Смятам, че това са измишльотини. Процесите срещу имами и всички тези слухове са просто опит да се създава някаква истерия сред хората, която да оправдае факта, че бежанците се държат в ужасни условия - видях го лично миналата година, когато посетих четирите най-големи лагера за бежанци в България.

В интерес на истината обаче това не е само български проблем. Дори в лагера в Трайскирхен край Виена условията са нечовешки. "Амнести Интернешънъл" публикува по въпроса един наистина шокиращ анализ."

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.