Пред „Дойче веле” германският писател от български произход Илия Троянов постави точна диагноза на отношението на Източна Европа към бежанците и на бездействието на православната църква:

"Мои африкански приятели много пъти са ми казвали, че навсякъде в Източна Европа усещат много по-силен расизъм, отколкото на Запад. За това от една страна е виновен комунистическият интернационализъм, който дълги години празнословно надуваше главите на хората, но нямаше никаква вътрешна субстанция. От друга страна това са държави, които още не са имали възможност да се развият в посока на отваряне към света и все още са тежко обсебени от идеологията на национализма.

Има и още нещо. Християнството в България, с извинение, е просто театър. Според мен българският народ никога не е бил особено вярващ. Фактът, че всички тези хора с огромна бързина от атеисти станаха християни, е доказателство, че това е театър, цирк. И опортюнизъм.

Когато подготвях предишната си книга „Там, където е погребан Орфей”, доста обикалях из Родопите и из други райони, където живеят много мюсюлмани. Тогава установих, че и българските мюсюлмани не са дълбоко вярващи. Тъй че моят опит изобщо не потвърждава онова, което чета и слушам, че сред българските мюсюлмани имало голям екстремизъм. Смятам, че това са измишльотини. Процесите срещу имами и всички тези слухове са просто опит да се създава някаква истерия сред хората, която да оправдае факта, че бежанците се държат в ужасни условия - видях го лично миналата година, когато посетих четирите най-големи лагера за бежанци в България.

В интерес на истината обаче това не е само български проблем. Дори в лагера в Трайскирхен край Виена условията са нечовешки. "Амнести Интернешънъл" публикува по въпроса един наистина шокиращ анализ."

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин