БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Минало и настояще, власт и съпротива на фона на безкрайния ни преход, си дават среща в новия роман на Илия Троянов.

Съгласен съм, че е написан безмилостно и директно, че бърка в раната, към която обществото ни е много чувствително - за неосъдените престъпления на комунистическата диктатура в България.

Не крия, че в книгата се срещат страници, които ми изглеждат познати като клише и не искам тези ми констатации да прозвучат кощунствено. Лагерната тема се поизчерпа в нашата литература в началото на новия век и кулминацията бе поставена от романа на Атанас Липчев „Тихият бял Дунав“ (2005).

И ако „Власт и съпротива“ не звучи като претоплен обяд причината я откривам не толкова в проблематиката - за насилието и жестокостите на комунистическите тайни служби, колкото в играта с досиетата, с подаването на сортирана и прецедена информация, с предателството на близки и роднини в името на оцеляването, което всъщност интересува германския читател.

Защото това е основната таргет група на Илия Троянов, на която  разчита - у нас може и да се промъкват подмятания, че с тези герои и проблеми сме приключили, но явно във ФРГ не е така.

А вторият му коз, за да е интересен и впечатляващ, е изборът на двамата главни герои. Те са равностойни противници, стоящи от двете страни на барикадата.

Методи Попов е мечът на революцията и стратегът на пречупване на враждебно настроените към  режима, докато Константин Шейтанов е непреклонният боец срещу тоталитарната система.

Така се сблъсква властовия ресурс на една партия - държава с непрекършения човешки дух.

И двамата антиподи имат свои реални прототипи в живота. Запознатите с актуалните политически процеси у нас ще разпознаят в образа на Методи починалият на 17 септември 2011 г. Цвятко Цветков, а зад Константин се крие колоритната фигура на ветерана антикомунист и анархист Георги Константинов, активен член на Федерацията на анархистите в България.

Изборът му е удар в десетката за Троянов, но не съм сигурен, дали си е давал сметка какъв дебат ще предизвика появата на подобен образ в толкова амбициозно начинание. Константин  е смел и упорит, мотивиран и целенасочен противник на комунизма, но не е партийно обвързан, не е социалдемократ или земеделец, демократ, монархист или легионер, а анархист, не признаващ по презумпция нито държавата, нито пък санкцията на нейната власт.

Освен това си служи с терористични действия, вкл. при взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина, малко преди смъртта на вожда на цялото прогресивно човечество, за което по настояване от Москва не получава смъртна присъда, а 20 години затвор, от които излежава 10, не признава частната собственост…

Пишейки романа си Троянов поставя на везните на нашата съвест, като и пред нашите граждански, социални и нравствени норми интересен казус -  готови ли сме да приемем и адмирираме неговите действия, трябва ли да го признаем за жертва на системата и оправдаем специфичните му форми на съпротива  и най-важното - ще допуснем  ли него, РАЗЛИЧНИЯ, да е  равнопоставен на останалите борци срещу  режима?

Спомням си изненадата и изумлението в голяма част от демократично мислещите мои съграждани, когато на 16  март 2007 г. тогавашният лидер на СДС Петър Стоянов предложи Георги Константинов за член на Комисията по досиетата , не съм забравил бламирането му от Държавната комисия по сигурността на 26 март 2007 г. и последвалото негово скоростно дезавуиране. Сега чрез Константин Троянов се опитва да поправи грешката на политическата ни класа отпреди десетилетие.

Големият въпрос е дали българският читател ще припознае в анархиста Константин, доживял личното възмездие срещу омразния му Методи (финалната сцена на гробището е много силна и ефектна), липсващият герой на изстрадания ни преход , от който писателят е отвратен, за да затворим, след като сме я осмислили, една срамна , но и героична страница от близкото ни минало.

Илия Троянов, „Власт и съпротива“, 2016, роман, “Сиела“, отг. ред. Димитър Николов, германското издание е от 2015 г. и е на „S.Fischer  Verlag GmbH“, Frankfurt am Main.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Нищо не е по-коварно от еволюцията на обикновените прищевки, които се превръщат в желания.“

Томас Харди, английски писател, роден на 2 юни преди 183 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"