"Macht und Widerstand" (Власт и съпротива) на Илия Троянов впечатли германската критика, която винаги е била чувствителна към темата за комунистическото минало. 

„Ди велт” нарича романа на писателя от български произход „книгата на живота му”, най-личния му разказ, заради смразяващата история, разказана в нея. Тя е базирана на факти от живота на българския полизатворник при режима на Тодор Живков – Георги Константинов. През 1953 г. анархистът е обвинен в тероризъм, лежи в затвора 10 години, а след като излиза успява да емигрира на Запад, където става мишена на Държавна сигурност и КГБ. Руските тайни служби го разработват като опасен терорист, който притежава преносимо ядрено оръжие. Въпреки падането на Желязната завеса през 1989 г., Константинов е следен до 1998 г., независимо, че през 1992 г. формално е реабилитиран. Той води титанична битка за достъп до досието си с аргумента, че документите на ДС не са тайна. В крайна сметка успява да се пребори за около 1300 копия от досието си. 

През 2007 г. живеещият в Германия Милен Радев описа случая в mediapool.bg, като преразказа есе на Илия Троянов, посветено на Константинов. Очевидно това есе е послужило за основата на романа. 

Главният герой в "Macht und Widerstand" – Константин (алюзия с фамилията на прототипа му) е осъден за взривена статуя на Сталин. Троянов използва героя си за обобщаващ образ на българските дисиденти – толкова малко на брой. Самият писател, 6-годишен при емиграцията на семейството му от София, казва, че 20 години е събирал материал за книгата си. Записвал е свидетелски разкази за карцерите, принудителния труд, психиатриите, побоите и издевателствата в социалистическите затвори и лагери. 

В романа са включени познатите на всички българи реплики на Тодор Живков за полупроводниците и целите проводници, както и вицове, посветени на авторитарния му режим. Гротеската изобилства и може би най-накрая имаме истинския роман за равносметката на комунистическия режим, пък макар и на немски език. Тази задача се оказа почти непосилна за българските автори. Затова чакаме превода на "Macht und Widerstand", за да се огледаме в миналото си. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков