"Macht und Widerstand" (Власт и съпротива) на Илия Троянов впечатли германската критика, която винаги е била чувствителна към темата за комунистическото минало. 

„Ди велт” нарича романа на писателя от български произход „книгата на живота му”, най-личния му разказ, заради смразяващата история, разказана в нея. Тя е базирана на факти от живота на българския полизатворник при режима на Тодор Живков – Георги Константинов. През 1953 г. анархистът е обвинен в тероризъм, лежи в затвора 10 години, а след като излиза успява да емигрира на Запад, където става мишена на Държавна сигурност и КГБ. Руските тайни служби го разработват като опасен терорист, който притежава преносимо ядрено оръжие. Въпреки падането на Желязната завеса през 1989 г., Константинов е следен до 1998 г., независимо, че през 1992 г. формално е реабилитиран. Той води титанична битка за достъп до досието си с аргумента, че документите на ДС не са тайна. В крайна сметка успява да се пребори за около 1300 копия от досието си. 

През 2007 г. живеещият в Германия Милен Радев описа случая в mediapool.bg, като преразказа есе на Илия Троянов, посветено на Константинов. Очевидно това есе е послужило за основата на романа. 

Главният герой в "Macht und Widerstand" – Константин (алюзия с фамилията на прототипа му) е осъден за взривена статуя на Сталин. Троянов използва героя си за обобщаващ образ на българските дисиденти – толкова малко на брой. Самият писател, 6-годишен при емиграцията на семейството му от София, казва, че 20 години е събирал материал за книгата си. Записвал е свидетелски разкази за карцерите, принудителния труд, психиатриите, побоите и издевателствата в социалистическите затвори и лагери. 

В романа са включени познатите на всички българи реплики на Тодор Живков за полупроводниците и целите проводници, както и вицове, посветени на авторитарния му режим. Гротеската изобилства и може би най-накрая имаме истинския роман за равносметката на комунистическия режим, пък макар и на немски език. Тази задача се оказа почти непосилна за българските автори. Затова чакаме превода на "Macht und Widerstand", за да се огледаме в миналото си. 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си