"Macht und Widerstand" (Власт и съпротива) на Илия Троянов впечатли германската критика, която винаги е била чувствителна към темата за комунистическото минало. 

„Ди велт” нарича романа на писателя от български произход „книгата на живота му”, най-личния му разказ, заради смразяващата история, разказана в нея. Тя е базирана на факти от живота на българския полизатворник при режима на Тодор Живков – Георги Константинов. През 1953 г. анархистът е обвинен в тероризъм, лежи в затвора 10 години, а след като излиза успява да емигрира на Запад, където става мишена на Държавна сигурност и КГБ. Руските тайни служби го разработват като опасен терорист, който притежава преносимо ядрено оръжие. Въпреки падането на Желязната завеса през 1989 г., Константинов е следен до 1998 г., независимо, че през 1992 г. формално е реабилитиран. Той води титанична битка за достъп до досието си с аргумента, че документите на ДС не са тайна. В крайна сметка успява да се пребори за около 1300 копия от досието си. 

През 2007 г. живеещият в Германия Милен Радев описа случая в mediapool.bg, като преразказа есе на Илия Троянов, посветено на Константинов. Очевидно това есе е послужило за основата на романа. 

Главният герой в "Macht und Widerstand" – Константин (алюзия с фамилията на прототипа му) е осъден за взривена статуя на Сталин. Троянов използва героя си за обобщаващ образ на българските дисиденти – толкова малко на брой. Самият писател, 6-годишен при емиграцията на семейството му от София, казва, че 20 години е събирал материал за книгата си. Записвал е свидетелски разкази за карцерите, принудителния труд, психиатриите, побоите и издевателствата в социалистическите затвори и лагери. 

В романа са включени познатите на всички българи реплики на Тодор Живков за полупроводниците и целите проводници, както и вицове, посветени на авторитарния му режим. Гротеската изобилства и може би най-накрая имаме истинския роман за равносметката на комунистическия режим, пък макар и на немски език. Тази задача се оказа почти непосилна за българските автори. Затова чакаме превода на "Macht und Widerstand", за да се огледаме в миналото си. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?