За да сте умни, трябва да прочетете 10 книги, но, за да ги намерите, трябва да прочетете хиляди. Живеем в епоха, в която се произвежда огромен информационен боклук. За да намерите онези неща, за които действително си струва, трябва да отсеете огромно количество информация. В света на литературата има книги, които никога няма да остареят и винаги ще бъдат актуални – това е руската класика. Представяме ви 10 книги, които всеки трябва да прочете. Много от тях са екранизирани многократно.

„Евгений Онегин“ от Александър Пушкин

Това е роман в стихове, написан между 1823-1830 г. Разказва драматична любов на Евгений Онегин и Татяна Ларина. В романа авторът описва живота на дворянското съсловие през първата половина на ХІХ в.

„Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски

„Властта се дава само на този, който посмее да се наведе да я вземе.“

Романът е писан през 1865/1866 г. Считан е за образец за психологически роман в световната литературна съкровищница.

„Война и мир“ от Лев Толстой

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Разказва за Русия по времето на Наполеон. Сюжетът разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица. „Война и мир“ е нов етап в развитието на европейската литература. Много литературни анкети представят Толстой като най-добрия романист в света.

„Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков

Безсмъртната творба е писана много дълго време – между 1928 до 1940 г. За първи път обаче е публикувана през 1966 г., но съкратен вариант. Пълният излиза на следващата година.

Романът се развива, редувайки 2 паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през 1920-те години, а второто е авторски поглед към събитията в Евангелието и по-точно към съда над Исус Христос (в романа наречен Йешуа Ха-Ноцри, препратка към Исус от Назарет) и неговата екзекуция. Редом с това „московското“ повествование има още няколко магически преплитащи се сюжетни линии.

„Герой на нашето време“ от Михаил Лермонтов

Това е първият лирико-психологически роман в руската литература. Описани са ситуации от живота на офицера Печорин – неговите размишления и начин на мислене. Но дададем думата на самия Лермонтов: „Герой на нашето Време, уважаеми господа, е наистина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Вие пак ще ми кажете, че човек не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислица, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? 

„Дванадесетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров

Авантюристичен роман за приключенията на „великия комбинатор“ Остап Бендер и Иполит Воробянинов. Блестящите диалози, неочакваните сюжетни линии и искрящия хумор са най-доброто от визитната картичка на авторите. Романът има продължение – „Златният телец“, в който любимият герой Остап Бендер се завръща жив и здрав.

„Мъртви души“ от Николай Гогол

Ако някой иска да разбере що за характер е руския човек, трябва да прочете този „учебник“. Авторът определя творбата си като поема. Първите глави са публикувани през 1842 г. Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите 2 части. Главният герой Чичиков иска да забогатее неимоверно като купува фиктивни крепостни…, но среща стисната Коробочка. Сатирата на Гогол е убийствена. 

„От ума си тегли“ от Александър Грибоедов

Грибоедов започва да пише комедията през 1824 г., но е завършена две години по-късно. Главният герой Чатски е противоставен на всички и остава неразбран и неоценен. Дори Пушкин не крие възторга си от Грибоедов и героя му. Комедията е играна на сцените на много театри извън Русия, играе се и до днес.

„Бащи и деца“ от Иван Тургенев

Тургенев е първият, който въвежда понятието „нихилизъм” в руската литература. Централният конфликт в романа е конфронтацията на две поколения - бащи и деца. Но друг конфликт е по-важен тук: трансформацията на съзнанието на главния герой, Евгений Базаров, под влиянието на чувствата, които той преди това е отричал. Владимир Набоков е категоричен, че това е „не само е най-хубавият роман на Иван Тургенев, но и едно от най-блестящите произведения на XIX в." 

„Тъмни алеи“ от Иван Бунин

Бунин е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933 г. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. „Тъмни алеи“ е последната му книга (1943) и е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през 20 век. Разказите повдигат важни проблеми на любовта, избора и съсипаните съдби. Бунин е написал тази колекция в емиграцията и именно стремежът към Родината е бил стимул за писане на тези разкази.