ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Елена Сергеевна Булгакова (прототип на Маргарита от ”Майстора и Маргарита): „Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала.”

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада... И още от първото изречение на „Театрален роман” усещам, че съм попаднал в здравата хватка на Булгаков.”

Крейг Рейн: „Булгаков е първият магически реалист.”

Максимилиан Волошин: „Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.”

Марина Черкашина: По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр.

Анна Ахматова: „Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!”

Вениамин Каверин: Измежду нашите съвременници Булгаков най-много се доближава до Гоголевата традиция – започвайки с „Дяволиада” и завършвайки с „Майстора и Маргарита”.

"Sunday Times": „Булгаков пише остро, силно и ярко – като със скалпел.”

Рита Джулиани: „В „Записки по маншетите” намираме наченки на демонически елементи, характерни за цялото творчество на Булгаков и изразени най-пълно в „Майстора и Маргарита” – роман, който представлява сам по себе си истинска христоматия по демонология.”

С. А. Садихов: „Влиянието на руската класическа литература безспорно се долавя в „Записки по маншетите”. За Булгаков Гогол винаги е бил кумир.”

"The Independant": "Разказите на Булгаков са пример за мъжество и забележителен литературен талант."

Бен Файърман, "Ню Йорк Нюздей": „Десетилетия след смъртта на Булгаков романът "Майстора и Маргарита" се е превърнал в пробен камък за отчуждената младеж в съвременна Русия. Неговите теми за личната независимост, за духовното изкупление и за отказа от облаги от силните на деня отекват мощно сред едно поколение, травматизирано от политическия и социален вътроп през последните години.”

Чарлс Пърси Сноу: „Един от класическите автори на модерната литература.”

Андрей Бели: "Михаил Афанасиевич Булгаков е талантлив писател със самобитно остроумие и прекрасна изобретателност."

Сергей Ермолински: „Сърцето му беше отворено за мъчителните и противоречиви ветрове на времето, животът го блъскаше, удряше, но той не се предаваше и не се криеше на завет, защото не искаше и не умееше да го прави.”

 

МИХАИЛ БУЛГАКОВ - руски писател и драматург, роден в Украйна на 15 май (нов стил) 1891 г. Световната си слава дължи на романа „Майстора и Маргарита“. Публикувал е общо 14 повести и романи; 17 пиеси, киносценария и либрета; над 100 разказа и фейлетона. Още приживе творчеството му е превеждано на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език. Къщата в Киев, в която Булгаков и семейството му живеят от 1906 до 1919 г., е превърната в музей, официално отворил врати на 15 май 1991 г. за 100-годишнината от рождението на писателя.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...