ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Елена Сергеевна Булгакова (прототип на Маргарита от ”Майстора и Маргарита): „Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала.”

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада... И още от първото изречение на „Театрален роман” усещам, че съм попаднал в здравата хватка на Булгаков.”

Крейг Рейн: „Булгаков е първият магически реалист.”

Максимилиан Волошин: „Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.”

Марина Черкашина: По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр.

Анна Ахматова: „Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!”

Вениамин Каверин: Измежду нашите съвременници Булгаков най-много се доближава до Гоголевата традиция – започвайки с „Дяволиада” и завършвайки с „Майстора и Маргарита”.

"Sunday Times": „Булгаков пише остро, силно и ярко – като със скалпел.”

Рита Джулиани: „В „Записки по маншетите” намираме наченки на демонически елементи, характерни за цялото творчество на Булгаков и изразени най-пълно в „Майстора и Маргарита” – роман, който представлява сам по себе си истинска христоматия по демонология.”

С. А. Садихов: „Влиянието на руската класическа литература безспорно се долавя в „Записки по маншетите”. За Булгаков Гогол винаги е бил кумир.”

"The Independant": "Разказите на Булгаков са пример за мъжество и забележителен литературен талант."

Бен Файърман, "Ню Йорк Нюздей": „Десетилетия след смъртта на Булгаков романът "Майстора и Маргарита" се е превърнал в пробен камък за отчуждената младеж в съвременна Русия. Неговите теми за личната независимост, за духовното изкупление и за отказа от облаги от силните на деня отекват мощно сред едно поколение, травматизирано от политическия и социален вътроп през последните години.”

Чарлс Пърси Сноу: „Един от класическите автори на модерната литература.”

Андрей Бели: "Михаил Афанасиевич Булгаков е талантлив писател със самобитно остроумие и прекрасна изобретателност."

Сергей Ермолински: „Сърцето му беше отворено за мъчителните и противоречиви ветрове на времето, животът го блъскаше, удряше, но той не се предаваше и не се криеше на завет, защото не искаше и не умееше да го прави.”

 

МИХАИЛ БУЛГАКОВ - руски писател и драматург, роден в Украйна на 15 май (нов стил) 1891 г. Световната си слава дължи на романа „Майстора и Маргарита“. Публикувал е общо 14 повести и романи; 17 пиеси, киносценария и либрета; над 100 разказа и фейлетона. Още приживе творчеството му е превеждано на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език. Къщата в Киев, в която Булгаков и семейството му живеят от 1906 до 1919 г., е превърната в музей, официално отворил врати на 15 май 1991 г. за 100-годишнината от рождението на писателя.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 221 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие