„Най-голямото умение на писателя е умението да задрасква. Който може и има сили да задрасква собствения си текст, ще стигне далече.”

„Запомнете завета ми: никога не измисляйте фабули и интриги. Вземайте това, което ви предоставя животът. Той е много по-богат от измислиците ни! Никое въображение не може да измисли това, което обикновеният живот ни дава. Затова уважавайте живота!”

„Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.”

„Човек не трябва да излиза от детството без зачатъци на положителното и прекрасното. Без същите зачатъци никое поколение не трябва да се пуска в пътя му.”

„Знанието не преражда човека – то само го променя, но не в обща, казионна форма, а съобразно натурата на конкретния човек.”

„Животът трябва да се обича, отколкото смисъла на живота.” 

„Хората, хората са най-важното. Хората са по-скъпи даже от парите.”

„Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.“

„Няма нищо тайно, което да не е станало явно.“

„Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.“

 „Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ.“

„Да се влюбиш не значи да обичаш. Може да се влюбиш и да мразиш.“

 „Много хора са честни само защото са глупаци.“

 „Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.“

 „Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив.“

„Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш.“

„Красотата ще спаси света.“

„Руснаците имат две родини – Русия и Европа.”

„При неуспех всичко изглежда глупаво.”

„Висшата и най-характерна черта на нашия народ е чувството за справедливост и жаждата за нея.”

 

ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ - руски писател и публицист, роден на 11 ноември (по нов стил) 1821 г. Романите му "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са сред класическите произведения на руската литература. Определян е като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Автор е на 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета. Умира на 9 февруари 1881 г. на 59 години. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина