На 29 март 2021 г. полицията нахлува в дома на художника Алес Пушкин в град Бабри, Западен Беларус. Пушкин не е у дома. Като професионален реставратор на картини той работи в двореца на Булгакови от XIX век, който се намира в Жиличи, югоизточно от столицата Минск.
Там журналисти от службата на "Свободна Европа" в Беларус търсят Пушкин за коментар за претърсването на дома му. "Ситуацията е странна", казва им той. "Но не изключвам полицията да дойде тук, в Жиличи, и да ме свали за краката от скелето."
Само ден по-късно се случва точно това. Пушкин е задържан в параклиса на двореца на 30 март 2021 г. Обвинен е в "реабилитиране на нацизма" заради това, че е показал портрет на антисъветския беларуски националист Яухен Жихар на изложба в западния град Гродно. По-късно му е повдигнато допълнително обвинение в подбуждане към омраза и оскверняване на държавни символи.
Според Пушкин и неговите поддръжници реставраторът е преследван от властта, защото е дългогодишен опозиционер на авторитарния беларуски лидер Александър Лукашенко.
Лукашенко предприе мащабни репресии срещу инакомислещите в отговор на масовите протести през лятото на 2020 г. Те започнаха след президентските избори в страната, които Лукашенко твърди, че е спечелил с огромна преднина. Неговият опонент и един от лидерите на опозицията Святлана Циханоуска оспори резултата, а хиляди демонстранти излязоха по улиците. Протестите бяха белязани от полицейско насилие и сблъсъци със стотици задържани.
Групата за защита на човешките права "Вясна", Беларуската асоциация на журналистите и Беларуският хелзинкски комитет признават Пушкин за политически затворник и призовават за освобождаването му. Но на 30 март 2022 г. той е осъден на пет години затвор.
През нощта на 10 срещу 11 юли 2023 г. 57-годишният Пушкин умира при неизяснени обстоятелства след операция в болницата на затвора. Според източници на "Свободна Европа" през седмиците преди смъртта си той е отслабнал с 20 килограма, а в писма се е оплаквал от болки в бъбреците.
"Несломим дух"
"Беларус загуби един талантлив и безстрашен човек", пише Святлана Циханоуска в пост в социалната мрежа Телеграм на 11 юли.
"Алес беше хвърлен в затвора заради творчеството си, което беше въплъщение на несломимия дух на беларуския народ. Той мечтаеше за свободен и демократичен Беларус", продължава опозиционната лидерка.
Алес Пушкин е роден в Бабри на 6 август 1965 г. и от ранна възраст се отдава на изкуството. Най-често той работи върху монументални декоративни произведения още от времето си в Беларуския държавен институт за театър и изкуство. През 1984 г. е мобилизиран в съветската армия и служи във войната в Афганистан.
След като се връща от фронта, Пушкин възобновява кариерата си на живописец и се включва в беларуското националистическо движение, като насърчава възраждането на беларуския език и историческите национални символи на страната.
Артистът придобива квалификация за професионален реставратор и започва да работи активно за възстановяването на архитектурното наследство на Беларус, особено църквите.
За пръв път Пушкин е арестуван през 1988 г. заради участието си в организирането на националистическа демонстрация. Тогава той прекарва пет дни в ареста.
Купчина тор за Лукашенко
На 25 март 1989 г. Пушкин организира демонстрация по случай 71-ата годишнина от провъзгласяването на независима беларуска държава. Това е първото публично честване на тази дата. По време на събитието са арестувани повече от 100 души. Пушкин е сред тях, а по-късно получава двегодишна условна присъда.
Въпреки това той продължава редовно да провежда политически ангажирани пърформанси и артистични инициативи, най-вече във връзка с годишнината от независимостта на 25 март. През март 1993 г. Пушкин открива една от първите частни художествени галерии в Беларус - тази в град Витебск.
През юли 1999 г. артистът организира един от най-известните си пърформанси - преобръща градинска количка с тор пред офиса на Лукашенко. След това внимателно поставя върху купчината портрет на Лукашенко от времето му като шеф на държавното стопанство в СССР и забива в него вила - в знак на "благодарност" към авторитарния лидер.
Пушкин е арестуван на място и отново получава условна присъда.
Реставраторът е задържан неколкократно във връзка с президентските избори през 2006 г. и 2010 г., смятани от международните наблюдатели за недемократични. Лукашенко използва този вот, за да остане на власт в страната от 1994 г. насам.
В допълнение към пърформансите си Пушкин продължава да рисува и да се занимава с реставрация. През 1996 г. открива монументалния стенопис "Страшният съд" в новопостроената църква в родния си град Бабри.
Лицата на някои от осъдените грешници в картината приличат на Лукашенко и други висши представители на властта, а това предизвиква скандал.
"Той знаеше какво го очаква"
Пушкин участва активно в протестите срещу Лукашенко през 2020 г. Той е арестуван в Минск, пребит от полицията и задържан за няколко дни.
"Дълги години той беше последователен и поддържаше своите възгледи", казва пред "Свободна Европа" специалистът по история на изкуството Сярхей Хареуски. "Организираше големи изложби, включително в държавни институции. Трябва да уважаваме неговата решимост. Той знаеше какво го очаква, но вървеше към него напълно съзнателно."
Броени дни преди ареста си през март 2021 г. Пушкин се намира в Киев, Украйна. Там научава, че срещу него е образувано наказателно дело. Въпреки това решава да се върне в Беларус - дори след като външният министър на Украйна Дмитрий Кулеба лично го призовава да остане.
"Познавам Алес отдавна, от 1992 г.", казва кохудожникът Андрей Дурейка в интервю за "Свободна Европа" през март 2022 г. "Като художник, като активист, работещ в политически контекст, той е една от най-изявените фигури в съвременното беларуско изкуство. Влиянието му е огромно."
Друг художник, Хензад Дроздов, разказва пред "Свободна Европа", че е разменял писма с Пушкин, докато реставраторът е разследван и съден през 2021 и 2022 г.
"Останах с впечатлението, че е подложен на силна цензура", казва Дроздов през март 2022 г. "Пишеше ми, че вече се страхува само от Бог."
След себе си Пушкин оставя съпругата си Янина и двете им деца.
