„Пацифистите са като овце, които вярват, че вълците са вегетарианци.“

„Мисля, че мъжът може да има две, може би три, любовни афери, докато е женен. Но три е абсолютният максимум. След това вече мамиш.“

„Отговорите те правят мъдър, но въпросите те правят човечен.“

„Господи, защо не сътвори първо жената – докато си бил още свеж?“

„Неделята е различна от всички останали дни, дори слънцето тогава е различно.“

„Жената се притеснява за бъдещето си, докато не се омъжи. Мъжът не се притеснява за бъдещето си, докато не се ожени.“

„Политиката е като всекидневния живот – няма как да излекуваш една болест само като сложиш термометър.“

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

„Жените никога не лъжат, те просто използват тази истина, която им е необходима.“

„На една наистина елегантна жена и пасва всичко, само не беден мъж.“

„Хуморът, нежността и непримиримостта са най-доброто средство против остаряване.“

„Най-сигурният начин да намериш много приятели е да приемаш много съвети и по възможност да не даваш никога.“

ИВ МОНТАН (Иво Леви) – френски актьор и певец, роден в Италия на 13 октомври 1921 г. Кариерата му започва като певец в клубове. За първи път използва псевдонима Ив Монтан  17-годишен. В Париж през 1944 г. го забелязва Едит Пиаф и за известно време е негова любовница и покровителка. През 1949 г. среща актрисата Симон Синьоре и се жени за нея през 1951 г. Има любовна афера с Мерилин Монро по време на снимането на филма „Хайде да правим любов“ (1960). Прави силни роли във филмите „Възнаграждение за страха“ „Салемските вещици“, „Законът" „Светилище“ „Гори ли Париж?“, „Лудостта на величията“, „Жан дьо Флорет“ , „Манон от извора“ и др. 

Монтан винаги е имал особена чувствителност към политическите събития в целия свят. Дълги години симпатизира на левите партии, но Пражката пролет (1968) окончателно променя възгледите му. През 80-те години се ангажира с каузата на полския синдикат „Солидарност”. Умира на 9 ноември 1991 г.

 

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...