ДЕЯН КЮРАНОВ, "Дневник"

Като част от програмата на МТФ (Международния театрален фестивал) "Варненско лято" у нас гостува с "Чайка" от Чехов театърът на Оскарас Коршуновас. Спектакълът можеше да бъде свободно видян на видео от 4 до 7 юни.

Театралите написаха колко е известен режисьорът и колко е добър спектакълът.

С това - посрещането на руския автор Чехов и тази чисто гилдийна реакция - България мълчаливо се присъединява към един от двата лагера: ЗА - и ПРОТИВ - руската култура по време на руската антиукраинска война.

Мълчанието ни прави путинисти.

Въпреки че самият акт, за който мълчим, е антипутински!

В случая действително "не знаем какво правим" - но за разлика от палачите на Христос, които не знаели, че правят зло - ние не знаем, че сме направили добро.

Незнанието ни се основава на политическо полу-знание и полу-мислене.

То върви по наивната логика "Войната е зло - Путин направи война, в която варварите агресори са руснаци - значи руснаците са от злото - значи всичко руско е от злото - значи руската култура е от злото - значи да я забраним!"

Следователно всички разпространители на тази култура, зла защото е руска, работят за злото. Прочее, да заклеймим този режисьор, който работи за поробителя на страната му, както и българските му помагачи, които работят за поробителите на нашата страна!

Тук е мястото за безсмъртното българско "Е да, но не!".

Защото литовецът Коршуновас е патриот и антипутинист, който е убеден, че руснакът Чехов е против варварите руснаци на Путин. И че Чехов днес работи така, както е работил винаги - против варварството в света, но най-вече против варварството в неговата съкровена Русия.

И не само Чехов - да помислим в такъв ракурс за цялата руска т.нар. висока култура. Висококултурните руснаци специално са си я нарекли така, за да се отличава от - не ниската, а ниЗката култура на пиянското насилие вкъщи и на улицата, от високопатриотичните закани "Ще изядем целия свят", от мечтите за втори геноцид в Украйна след Гладомора. Защото, нали, ще се намерят хора, които ще кажат, че варварската култура също е култура и има право на живот; и това било тяхно легитимно мнение, не по-малко меродавно от всяко друго.

Културологически погледнато, това е дори така. Но културологът може да гледа варварската култура само до мига, когато го хвърлят в казана, за да ядат сготвен, културно (виж Леви-Строс, "Сурово и готвено"). Тогава може и да се досети, че наблюдаването на варварите предполага политическото действие първо да си осигуриш танк.

Затова - да помислим за варварската култура политически. И тогава ще видим, че тя е "варварска" само в контраст с другата руска култура - "високата".

Руската висока култура още от мъчителното си създаване в тази робска страна по подражание на по-свободния Запад е живяла в постоянна битка с домораслата варварска култура. "Не знам да има друга страна" - както се самоопява руският народ - в която битката между високата култура и варварството да е била толкова неравна. Вероятно защото хората изобщо обичат да им е лесно, а високата култура е трудоемка работа. И вероятно защото исторически в Русия против висококултурните са обединени народ и държава: народът отхвърля, държавата - убива или купува. (Държавата понякога и "пуска", когато й е конюнктурно изгодно или по недоглеждане; има и стотици "междинни случаи на "купени-недокупени" творци - но тук пиша без нюанси, огрубено.) Досега - варварите все побеждават, висококултурните руснаци все се възраждат, с всяко поколение. Дори след Сталиновите погроми, когато Сталин търсеше за руската интелигенция "окончателно решение" - както Хитлер за евреите.

Днес висококултурните руснаци, неубити от Путин, с мъки правят култура вън от Русия; и с още по-големи мъки - в самата Русия. И разни недознайковци и недомисльовци им прилагат формулата "Рус=Путин=не!" И не им идва на ум, че това расистко разбиране за културата е също варварско. И е точно като на путинистите - всичко що е руско, то, значи, е путинско! И Толстой (е, ще забраним "Хаджи Мурат"), и Достоевски (ще забраним всичките му гениални романи, ще оставим само негениалните му политписания), и Чехов (пардон, без Чехов - това уж руско момче е изцяло не-наше, виж само как отишъл да мре в Германия и последните си думи казал на немски!) И т.н.

Като си дадем сметка за всичко това, ще можем да отличаваме руснаците, които издигат примерно Чайковски, за да пробутат отдолу Путин - от руснаците, които и днес използват високата руска култура по предназначението й - като оръжие против руското варварство. И да правим културна политика, която гони путиноида и прегръща висококултурния руснак.