В сградата на държавния архив в Монтана е открита изложбата на Националния литературен музей „Българийо, аз всичко тебе дадох…“, посветена на живота и делото на Патриарха на българската литература Иван Вазов. 

Изложбата съдържа 20 документални пана, които проследяват основни моменти от житейската и творческа биография на Иван Вазов. Специално място в изложбата е отделено на семейството на поета – майката Съба Вазова, братята – ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов и д-р Борис Вазов. Проследен е животът на Иван Вазов като емигрант в Румъния; престоят в Свищов, Русе, Берковица; годините, които Вазов прекарва и твори в Пловдив; изгнаничеството в Одеса и появата на първия български роман „Под игото“; установяването му в София. 

В изложбата са представени заснети ценни експонати от къщата музей „Иван Вазов“ – София, знак за безпределната обич и признателност на целия български народ към Иван Вазов – Сребърната лира с венец, дар от Юбилейния комитет, орденът „Св. Св. Кирил и Методий“, Царският указ, с който Вазов е обявен за Народен поет, поздравителни адреси и др. 

Снимки, ръкописи, кореспонденция, спомени от роднини и съвременници допълват визуалния разказ за забележителната литературна дейност на Патриарха на българската литература и участието му в обществения и политически живот в следосвобожденска България. Акцент в изложбата са творческите срещи, приятелства и съвместна работа на писателя с големите български общественици – Константин Величков, Иван Евстратиев Гешов, проф. Иван Д. Шишманов. 

Изложбата е осъществена благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.