"Под игото" от 1894 г. - първото издание на романа, е акцентът на изложбата "Певец на две епохи", която ще бъде открита на 7 юли в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". На 9 юли се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод две изложби в централното й фоайе ще бъдат достъпни за посетители до 7 август.

В едната експозиция ще бъдат изложени преводите на романа на над 20 езика, сред които английски, френски, немски, руски, испански, но и по-редки и екзотични езици като хинди, фински и арабски. Голяма част от преводите на "Под игото" са на славянски езици - полски, украински, сърбохърватски. Вазов е превеждан и на шведски, гръцки и румънски.

"Специално внимание в експозицията "Певец на две епохи" е отделено на книгите с автограф "Песни за Македония: 1913 - 1916 г." и том 1 на "Пълно събрание съчиненията" от 1911 г. Приживе Вазов работи с известни български издатели, които го подкрепят безрезервно: Тодор Ф. Чипев, Драган В. Манчов, Христо Г. Данов, Александър Паскалев, братя Прошекови. В експозицията ще видите и творбите на Иван Вазов за деца" , уточняват от библиотеката.

Житейската и творческата биография на класика ще бъде представена и от експозиция на Националния литературен музей (НЛМ), която е под надслов "Българийо, аз всичко тебе дадох". В 20 документални пана, които също ще са в библиотеката, ще бъдат представени основните моменти от житейската и творческата му биография. Специално място е посветено на семейството - майката на поета Съба Вазова, братята му - ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов и д-р Борис Вазов. Проследен е животът на писателя като емигрант в Румъния; престоят в Свищов, Русе, Берковица; годините, които прекарва и твори в Пловдив; изгнаничеството в Одеса и появата на първия български роман "Под игото"; установяването му в София.

В изложбата са представени и ценни експонати, доказателство за безпределната обич и признателност на целия български народ към Вазов по време на честванията на двата му юбилея - Сребърната лира с венец, дар от Юбилейния комитет, орденът "Св. св. Кирил и Методий", царският указ, с който е обявен за Народен поет, поздравителни адреси и др.

"Снимки, ръкописи, кореспонденция, спомени от роднини и съвременници допълват визуалния разказ за забележителната му литературна дейност и участието в обществения и политически живот в следосвобожденска България. Важен акцент в изложбата са творческите срещи, приятелства и съвместна работа на писателя с големите български общественици - Константин Величков, Иван Евстратиев Гешов, проф. Иван Д. Шишманов", допълват от Националния литературен музей, който подготвя и юбилеен вестник.

От 20 ч. на 9 юли пред Националната библиотека ще се проведе видео мапинг шоу с акценти от Вазовия живот и творчество. В честването ще участва и дамският хор "Морфова-Прокопова".

„Мисля, че всеки е луд. Възхитен съм от хората, които са смятани за най-нормални, защото на мен те ми изглеждат най-странни от всички.“

Джони Деп, американски актьор, роден на 9 юни преди 63 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти