МАРИЯ КАСИМОВА – МОАСЕ, "Фейсбук"

Много хубав репортаж за романа "Под игото" по bTV тази сутрин. Само някои неща ще спомена - за обогатяване на общата култура.

Вазов искал да напише роман, подобен на "Клетниците" - възхищавал се на големия френски писател Виктор Юго и в известен смисъл му подражавал.

Първоначално имал още идеи за заглавия, но благодарение на избора на приятели се спрял на "Под игото".

Първият издател на книгата е известният навремето Тодор Чипев - интелектуалец, мъдър и образован човек. Романът е издаден на английски още съвсем рано, още преди да е издаден на български. За преводач е посочен Уилям Морфил. Преводът е посочван като един от най-добрие преводи от български на английски изобщо, с много точно предаване на спецификата на езика, затова се смята, че е направен от българин, отново умен, образован и интелигентен човек. Илюстрациите, които ние познаваме от старите издания, оригинално са правени от четирима художници, сред които и Мърквичка. За тях са ангажирани актьори от Народния театър, които "изиграват" сцени от сюжета, облечени в костюми. Сцените се заснимат с фотоапарат. По тези снимки художниците след това рисуват.

След публикуването си, романът се превръща в истински хит сред четящите. А и сред нечетящите, защото хората се събирали, за да слушат книгата, четена на глас от някой, който умее да чете.

Самият Иван Вазов нанасял поправките по черновите си с помощта на брат си. Имал изумителна памет и без да чете текста, посочвал точно местата, където искал да се нанесе корекцията.

Романът има много издания, а също е издаван на английски и френски във вид на комикс. Френският комикс е от 1969 година и е издаван ввъв вестник "Л'юманите". Има 135 епизода и е нарисуван от художника Жак Наре. Днес се подготвя такова издание на български - частна инициатива на един архитект, отново учен, образован и интелигентен човек - арх. Орлин Неделчев. Самият той финансира изцяло проекта, за чиято реализация мечтае още от студент, когато открива френския комикс

Последното издание на "Под игото" е от тази година. В него около 6000 оригинални вазови думи са заменени с нови, по-разбираеми. Уви...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.