МАРИЯ КАСИМОВА – МОАСЕ, "Фейсбук"

Много хубав репортаж за романа "Под игото" по bTV тази сутрин. Само някои неща ще спомена - за обогатяване на общата култура.

Вазов искал да напише роман, подобен на "Клетниците" - възхищавал се на големия френски писател Виктор Юго и в известен смисъл му подражавал.

Първоначално имал още идеи за заглавия, но благодарение на избора на приятели се спрял на "Под игото".

Първият издател на книгата е известният навремето Тодор Чипев - интелектуалец, мъдър и образован човек. Романът е издаден на английски още съвсем рано, още преди да е издаден на български. За преводач е посочен Уилям Морфил. Преводът е посочван като един от най-добрие преводи от български на английски изобщо, с много точно предаване на спецификата на езика, затова се смята, че е направен от българин, отново умен, образован и интелигентен човек. Илюстрациите, които ние познаваме от старите издания, оригинално са правени от четирима художници, сред които и Мърквичка. За тях са ангажирани актьори от Народния театър, които "изиграват" сцени от сюжета, облечени в костюми. Сцените се заснимат с фотоапарат. По тези снимки художниците след това рисуват.

След публикуването си, романът се превръща в истински хит сред четящите. А и сред нечетящите, защото хората се събирали, за да слушат книгата, четена на глас от някой, който умее да чете.

Самият Иван Вазов нанасял поправките по черновите си с помощта на брат си. Имал изумителна памет и без да чете текста, посочвал точно местата, където искал да се нанесе корекцията.

Романът има много издания, а също е издаван на английски и френски във вид на комикс. Френският комикс е от 1969 година и е издаван ввъв вестник "Л'юманите". Има 135 епизода и е нарисуван от художника Жак Наре. Днес се подготвя такова издание на български - частна инициатива на един архитект, отново учен, образован и интелигентен човек - арх. Орлин Неделчев. Самият той финансира изцяло проекта, за чиято реализация мечтае още от студент, когато открива френския комикс

Последното издание на "Под игото" е от тази година. В него около 6000 оригинални вазови думи са заменени с нови, по-разбираеми. Уви...

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.