Предлагаме ви сатиричния поглед на Иво Беров - журналист, писател и блогър, върху скандала с т.нар. превод на класиката "Под игото", "направен от издателката Нели Стефанова.

-------

Дедикът Марко си пада малко нещо чичко паричко, бос някакъв, защото е гъчкан с пари и дечурлига – дава им да се наливат с пиячка, защото тогава не е имало социални служби и норвежци да ги крадат. И тъкмо си прави той купон и всичко е супер куул, чува се шумотевица, все е едно забиват Ей Си Ди Си, обаче не са Ей Си Ди Си, а некъв Джони избягал от пандиза, ама той е готин, щото пандизът е турски, ама не пандизът е готин, а Джони, и се скатава в една воденица.

Обяснения:

воденица - място, където се мели жито.

жито - жълтата трева, дето расте покрай магистралата, не става за напушване, прави се хляб от нея

мели - стриване на ситно

стриване на ситно - разбиване на малки късове

Във воденицата (виж обясненията) едни турчоля, ама те са и мутри, искат да изплющят Марийка, която е дъщеря на воденичаря (виж обясненията), обаче Джони ги прави да умират всичките, защото е супер як и ги размазва, после се покрива в един манастир, ама един Мунчо го е скивал и много му се кефи, макар че е абсолютен фрийк, не Джони, а Мунчо е фрийк. Турчолята обаче са на власт, защото е имало турско робство, и са скъсали сакото му, което е било марково, защото му го е дал един негов браточка – Соколов , джипи или нещо подобно, а пък в сакото имало брошури и реклами против турчулята, които са на власт и са гадняри, защото е имало турско робство. Те искат да опандизят Соколов, ама чичкото паричкото Марко, дето е и бос, крие брошурите, а после се появява един Бойчо Огнянов, който не е Бойчо Огнянов, а никнейм на Джони, който е всъщност под прикритие. Тоест Иванчо е под прикритие на Джони или обратното, ама както и да е, уотевър.

После Бойчо и Джони, който е Иванчо под прикритие, или уотевър стават френдове, ама не защото са обратни или джендъри нещо, а защато така, а пък по Бойчо си пада едно маце, викат й Рада, малко нещо смотана като гърла, ама иначе вървежна, макар и даскалица. Тя пита едни загубеняци от долните класове кой е измислил азбуката, пък те не знаят, че е уърд офис и една тъпа лузърка не може да отговори, но Бойчо Огнянов й подсказва и вече ноу проблем, всички се събират да си правят хепънинг и да четат прокламации срещу властта, и пърформънси също правят, защото не е имало плазми, а само турско робство, и представят една "многострадална Геновева", която е като турски сериал, но не е турски, макар че е имало турско робство, и накрая пеят бунтовни парчета, а турският началник, който е ин чардж, въобще не се чатка кво става, щото е балък, и всичко щеше да си мине по тънката лайсна, ама тогава идва един Стефчов – гаден хейтър и есхол, иска да гепи кифлата на Бойчо, но като надушва, че това е само никнейм на пандизчия, порти го на полицията и точно в тоя момент общественото мнение го залавя с една Милка, която е тъпа селска пръчка и бута на всеки. Женитбата се спихва, но турчолята мачкат Соколов в една църква.

Там обаче един Колчо в неравностойно положение го спасява, защото е сляп. Бойчо Огнянов пък, който е никнейм, се крие от властите по селата и там среща един супер як пич на име Боримечката. Боримечката – беърфайтър демек, непрекъсноато вика шит, фак и разни други такива и той по една време гепва една гърла Севда, което на турски значи лов, понеже е имало турско робство, и май че я рути, но не се разбира дали наистина я рути, защото всички тръгват да отмъщават на турчолята, които поради турското робство, което го е имало, правят кал на нашите, като ги бият, убиват, изнасилват и подценяват, и накрая те вдигат въстание, ама не турците вдигат въстанието, а българите, защото е имало турско робство.

По-нататък цялата стори започва много да се проточва, с разни колчовци, молчовци, мунчовци, пунчовци, предатели, врагове, хейтъри и всякакви такива и затова накрая всички умират геройски, а също и защото турчолята са много повече от нашите и набиват главите им на кол, ама не нашите на турчолята, а турчолята на нашите и съвсем накрая върху тях се изплюва оня фрийк Мунчо, а пък те го обесват, защото е имало турско робство, въпреки майцепродавците, които твърдят, че го е нямало, и тоя луд беше единственият, който се осмели да протестира.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.