Музеят на Иван Вазов в Сопот е изцяло обновен, съобщи Министерството на културата. То не посочи цената на ремонтните, консервационни и реставрационни дейности, платени от бюджета му по програмата за финансиране на консервационно-реставрационни дейности по недвижими културни ценности през 2016 г.

Директорът на музея, Стефан Филчев, обясни, че покривът не е ремонтиран от години и в стаите е имало течове. На сайта на министерството се отчита, че извършен цялостен ремонт на покривната конструкция, сменени са счупените керемиди, има нова шпакловка на стените и таваните в помещенията, пребоядисване, фасадата на сградата също е обновена, а дървенията е импрегнирана. 

На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва водосвет, слово произнася Цар Борис III, който реже лентата. Проф. Михаил Арнаудов държи реч:

„Днешното освещение е първо по рода си в културната история на България. Да беше доживял сам Вазов днешното тържество, той би трепнал от умиление и би ни приветствал като драги гости на тоя мил и тих дом. Виждам лицата от оня кръг, който ни излага с великолепен хумор авторът. Нищо от силно и почувстваното, дълбоко преживяното в младини не му е избегнало и той го е предал в незабравими видения. Литературното дело на Вазова отразява един цялостен и здрав мироглед, който трябва да се насажда в душите, да оплодява мислите и чувствата на новите поколения. И днес ние трябва отново да си дадем тържествен обет да тачим заветите на Вазов и да служим на род и отечество в духа на неговата национална идеология!” 

През 1964 г. къщата музей „Иван Вазов” е обявена за паметник на културата oт национално значение. По случай 120-годишнината от рождението на народния поет - на 8 юли 1970 г., е открита и експозицията.

ИСТОРИЯ

Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот къща, построена през ХVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г., е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва и събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Вазова - Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му. През 1930 г. италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот, придружен от писателя Николай Райнов, като двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом. Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София - Ст. Л. Костов, и на основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова - Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.