Музеят на Иван Вазов в Сопот е изцяло обновен, съобщи Министерството на културата. То не посочи цената на ремонтните, консервационни и реставрационни дейности, платени от бюджета му по програмата за финансиране на консервационно-реставрационни дейности по недвижими културни ценности през 2016 г.

Директорът на музея, Стефан Филчев, обясни, че покривът не е ремонтиран от години и в стаите е имало течове. На сайта на министерството се отчита, че извършен цялостен ремонт на покривната конструкция, сменени са счупените керемиди, има нова шпакловка на стените и таваните в помещенията, пребоядисване, фасадата на сградата също е обновена, а дървенията е импрегнирана. 

На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва водосвет, слово произнася Цар Борис III, който реже лентата. Проф. Михаил Арнаудов държи реч:

„Днешното освещение е първо по рода си в културната история на България. Да беше доживял сам Вазов днешното тържество, той би трепнал от умиление и би ни приветствал като драги гости на тоя мил и тих дом. Виждам лицата от оня кръг, който ни излага с великолепен хумор авторът. Нищо от силно и почувстваното, дълбоко преживяното в младини не му е избегнало и той го е предал в незабравими видения. Литературното дело на Вазова отразява един цялостен и здрав мироглед, който трябва да се насажда в душите, да оплодява мислите и чувствата на новите поколения. И днес ние трябва отново да си дадем тържествен обет да тачим заветите на Вазов и да служим на род и отечество в духа на неговата национална идеология!” 

През 1964 г. къщата музей „Иван Вазов” е обявена за паметник на културата oт национално значение. По случай 120-годишнината от рождението на народния поет - на 8 юли 1970 г., е открита и експозицията.

ИСТОРИЯ

Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот къща, построена през ХVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г., е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва и събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Вазова - Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му. През 1930 г. италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот, придружен от писателя Николай Райнов, като двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом. Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София - Ст. Л. Костов, и на основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова - Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.