Проф. дфн. АЛБЕНА ХРАНОВА, „Фейсбук”

Айде сега да почваме за "Под игото", ама по-отдалеч. Значи, всичкото Възраждане има навика да заскобява – да обяснява в заскобявания все още несъществуващата книжовна норма, включително лексикалната. Когато възрожденецът употребява дума, за която не знае кой я знае (защото е регионална и диалектна или когато е чуждица, или когато е неологизъм, която самият писач току-що е измислил и изковал), забива една скоба и дава тълкувателно решение, щото иска да го разбират и в другите региони, не само в родната му езикова и географска област.

Тогава турцизмите хич не им пречат, не ги махат, и най-откачените пуристи не ги пипат, просто защото онзи разговорен османски турски, имперският всекидневен пазарски език, на който например си продаваш овцете на Узунджовския панаир, никак не е културно агресивен език. Пазарски е. Културно агресивният език е гръцкият, престижният, език хем на православието, хем на науките, езикът на "епистимите", дето вика Неофит Рилски. Тая работа ама много добре я знае още Паисий.

Затова възрожденецът, като пише учебник по аритметика, много мрази думата "аритметика", щото гръцка. Написва думата "численица" за тая наука, но понеже току-що я е измислил, написва в скоби след нея "хисап", та да го разберт във всички евентуални български георгафии на Османската империя тогава. Османската империя в това отношение никак не му пречи, защото хич не е имала научни претенции по "епистимите" със своя всекидневен и непретенциозен "хисап", пречат му гърците, обявили се тогава покрай мегали идеята за родители и владетели на науките и образованията.

Та, на нашите възрожденци турцизмът им е херменевтична патерица, използват го вътре в скобата, колкото да преборят с безобидната му всекидневност високомерните елинизми. Възрожденец пише учебник по история, в който Наполеон побеждава враговете си, защото все ги напада "внизапну (апансъс)". Пак възрожденец обяснява в частта по християнско вероучение в един буквар, че (не мога да изпиша на тази клавиатура истинската тогавашна графика на езика), че "само Бог е бязъ-гряшен (кускурсус)". А пък А. Кипиловски, който преписва/побългарява през 1836 в учебник по история руския имперски историк Кайданов (който, именно защото е руски имперски историк от 19. век, хич не понася Великата френска революция), си е направил към учебника речник на термините, в който думата "революция" е обяснена като "мятеж, баш-калдирмак". Баш-калдирмакът на българския възрожденец означава на разговорния османски турски "голяма бъркотия" :).

След това Петко Славейков написва в първото женско списание "Ружица" в ранните 70-те на 19. век следното великолепно изречение със заскобено уточнение : "Една френска господжа, като страдала от меланхолия (мерак)...." Никой не може да ме убеди, макар че не можем да бъдем сигурни, че дядо Петко вече не използва заскобяванията като средство за прекрасна ирония.

И така нататък. Можете да бъдете сигурни, че това съвсем не са всички примери, а само 5 от стотиците. Ако искате, ще ви приведа и другите стотици.

Всичко това го казвам, защото през 2019 г. г-жа Нели Стефанова е решила да заскобява "по възрожденски" разни думи и неща по свое усмотрение в текста на "Под игото", с които успява главно да скъса синтаксиса на текста и да произведе съвременно семантическо разхилване, доста по-обосновано от автентичния възрожденски навик на заскобяването. И най-вече да се справи с Вазовите турцизми – милата, ама съвсем обратно на автентичното Българско възраждане. Изключително патрЕотично :) и направо трогателно в искрената си некомпетентност :) .

P.S. В сегашните учебни програми "Под игото" се учи два пъти – в 6. и в 10. клас. на различни равнища, разбира се. Не ми е известен учебник на които и да е автори, на което и да е издателство, който да не пише речници към христоматийните откъси, адекватни за всяка от двете възрасти. Обаче няма възрожденски заскобявания, скъсвания на синтаксиса и обяснителни семантики като тези на г-жа Нели Стефанова, честна дума.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Само жените и лекарите знаят колко необходима на мъжете е лъжата.

Анатол Франс, френски писател, роден на 16 април преди 180 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си