Напрягай, Тракио, могъщи жили,

от стомана са те, недей клюмва;

отдай последния си сок и сили -

ти векове ги другиму дава.

Славянска Голгота! В борба сурова

ти жъртви си пренасяла без брой,

ти сявга си била за смърт готова

при всякой фърлен зов: Напред! На бой!

Не питаше отдека тоз глас беше.

Кат боен кон, кога зачуй тръба,

наостряше се, пламваше, летеше

стремително във лудата борба.

*

Поклон, земя на духове свободни!

О, Тракио, ти носиш кървав знак,

над всичките кипежи благородни

развявал се е твоят се байрак.

Сърце и фокус - ти събра живота

и силите народни за борба;

ти първата викна: "Не щем хомота!"

Свирй със пробудителна тръба.

Ти викаше: "Умрели, възкреснете!

Вам тъмно ли е? Ето ви зари;

жъднейте ли - на, мойта кръв земете,

за вашата свобода буйна ври."

И пущаше, кат орляк по полята,

апостоли, герои и певци,

надеждите да сеят във сърцата,

заспалите да будят мъртъвци:

Софроний пейше: "Ставай, жално племе!"

Раковски искри фърляше навред,

и Левски сееше велико семе,

и тихий Любен думаше: "Напред!"

Ти викнеше: "Умрете, мои чада!"

И ето Каблешков че мре герой,

на Бузлуджа Хаджи Димитър пада,

Бенковски в гроба, Ботев в славен бой.

Батак ли беше нужен жъртва - "Нека -

ти казваше, - аз цяла щe се дам!"

На Сливница присъдна чу ли ека,

ти викна: "Орли, фъркайте натам!"

*

Поклон, земя на рожби горделиви,

на лъвове, герои и певци,

поклон на твойте рани вечно живи

и лаврови, и търнови венци!

Пловдив, януари 1886