„Житейски закон е, че когато една врата се затваря пред нас, друга се отваря. Трагедията обаче е, че човек най-често гледа към затворената и не забелязва отворената врата.“
„Всеки от нас разбира само онези чувства на другите, на които сам е способен.“
„Журналистиката е значително по-интересна днес, отколкото утре.“
„Изкуството живее принудително и умира от свобода.“
„Мъдростта започва там, където свършва страхът от Бога.“
„Аз съм вярващ. Никога няма да стана грешник.“
„За французина е немислимо да доживее средна възраст, без да се е сдобил със сифилис и ордена на Почетния легион.“
„Когато престана да се възмущавам, това ще означава, че остарявам.“
„Обичам малките народи. Обичам малките числа. Светът ще бъде спасен от малцинството.“
„Когато на въпроса ти отговори философ, преставаш да разбираш въпроса.“
„Най-добрият френски поет? Уви, Юго.“
„По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.“
„Вярвай на тези, които търсят истината. Съмнявай се в тези, които я намират.“
„Човек не може да открие нови океани, ако се страхува да изгуби брега от поглед.“
„Работете, борете се и никога не приемайте зло, което можете да промените.“
„Посмей да бъдеш себе си.“
„Само глупаците не си противоречат.“
„В света има само едно нещо по-жалко и отвратително от човека – това множество хора.“
„Що се отнася до жените – винаги трябва да бъдеш гъвкав, а поискате ли твърде много от тях, можете да загубите всичко.“
„Ако мъжът отстъпи в 9 от 10 случая на жената, означава, че греховете са открити пред тях.“
АНДРЕ ЖИД – френски писател, роден на 22 ноември 1869 г. Носител е на Нобелова награда за литература за 1947 г. Мотивите на журито са „за неговите задълбочени и художествено значими текстове, в които проблемите и положението на човека са представени с безстрашна любов към истината и изострена психологическа проницателност“. Творчеството му се разглежда като изследване на свободата и разкрепостяването в лицето на морализаторски и пуритански ограничения и се фокусира върху непрекъснатите му усилия да постигне интелектуална честност. На български са преведени „Фалшификаторите“, „Аморалистът“, „Пасторална симфония“ и др. Произведенията му са вдъхновение за писатели като Албер Камю и Жан-Пол Сартър.
Известно време Жид е привлечен от идеите на комунизма, но през 1936 г. след пътуването в СССР се разочарова и се отдръпва от тези идеи. Вместо това пише две книги с яростна критика на съветското общество. Жид умира на 19 февруари 1951 г. Римокатолическата църква забранява неговите произведения през 1952 година.
