Асием Ел Дифрауи е германски политолог от египетски произход, който се занимава с джихадизма и джихадистката пропаганда в интернет. Автор е на няколко документални филма. Носител е много награди. Представяме ви интервюто, което той даде на А. Файлке-Тиман от  „Дойче Веле”.

------

 Какъв сигнал подават атентатите от Брюксел?

- Целта от една страна е Белгия, от друга обаче – Брюксел като столица на Европа. Тоест, намерението е да бъдат ударени всички европейци. Учудват ме обаче пропуските на белгийската полиция и лошото сътрудничество на европейско равнище. Може би имаше прекалено голямо взаимно тупане по раменете след арестуването на Абдеслам преди четири дни. А при неговия арест бяха намерени детонатори и се появиха нови заподозрени, за които службите до този момент не знаеха нищо. За разлика от Париж през ноември, в случая белгийските сили за сигурност не обявиха най-висока степен на тревога и не блокираха Брюксел.

Подценени ли бяха възможностите и организацията на джихадистите?

- Да, всички ги подцениха. Вярно, първоначално имаше изненада, че тези хора се оказват толкова многобройни. Но арестите от Брюксел всъщност трябваше да ни накарат да се замислим, че навярно има още много терористични клетки. В момента, разбира се, никой няма да тръгне на висок глас да критикува белгийците и да ги поставя в неловко положение. Факт е обаче, че там вече от 30 години работата се върши през пръсти. Та нали и парижките атентати бяха подготвени именно в брюкселското предградие Моленбек!

Какво трябва да се направи сега?

- Най-вече да се задълбочи европейското сътрудничество – и то много сериозно. Европа трябва сериозно да се замисли как се изгражда истинско, смислено и ефикасно сътрудничество, при това – не само в борбата срещу тероризма, но и в превантивната работа и в усилията да се намали равнището на радикализация.

Но нали вече от години се работи по такова сътрудничество? Какво куца?

- Според мен липсва достатъчно политическа воля, няма я готовността на държавите да се откажат от свои суверенни права. Друго обяснение нямам.

А дали силите за сигурност познават достатъчно добре организационните структури на терористите и техния начин на мислене?

- Силите за сигурност ги разбират все по-добре, но по тази тема не се води публична дискусия. Белгия почти няма разработена политика на превенция. Европейският координатор по антитерористичната дейност Жил Керкховен още преди година каза, че тепърва трябва много да се наваксва. Ами да наваксат най-после! И нека Германия да ги подкрепи.

Имаме ли повод да се опасяваме и ние, в Германия?

- Опасността от доста време е относително висока. Всички знаехме, че такива неща ще се случват. Но опасността ще бъде по-малка, ако всички работим в една посока. В момента най-важното е да не се връщаме към решения в рамките на националните държави и да не изпадаме в паника!

Каква, според Вас, е връзката на атентаторите с т.нар. "Ислямска държава"?

- Вече от 30 години ние подценяваме джихадизма като проблем. В момента всички гледат само към "Ислямска държава", която аз предпочитам да наричам ДАЕШ. Но работата не опира само до ДАЕШ. Има още много други групировки. Става дума за една закостеняла и широко разпространена идеология, срещу която ние не успяваме да се борим с обединени усилия. Тази идеология има сериозни социално-икономически корени най-вече в южното Средиземноморие, при нашите непосредствени съседи. А ние, европейците, нямаме обща политика за ликвидиране на тези корени на джихадизма. Имаме нужда от "План Маршал" за южното Средиземноморие, което е хранителната среда на джихадизма.

Дали тези атентати ще предизвикат някакъв обрат в дискусията за бежанците?

- Екстремистите искат най-вече да поляризират. Ние не бива да играем по свирката им. Те познават нас много по-добре, отколкото ние тях. На базата на това познание те непрекъснато се опитват да внесат разкол в нашето общество, опитват се да ни уплашат. Но ние не бива да се поддаваме тъкмо на това!

 

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В слушането на музика, четенето на книги и гледането на филми наравно участват както създателите, така и консуматорите. Всеки със своята интелигентност, глупост, тъга, веселие, моментно настроение.“

Рангел Вълчанов, български режисьор, роден на 12 октомври преди 96 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.