Асием Ел Дифрауи е германски политолог от египетски произход, който се занимава с джихадизма и джихадистката пропаганда в интернет. Автор е на няколко документални филма. Носител е много награди. Представяме ви интервюто, което той даде на А. Файлке-Тиман от  „Дойче Веле”.

------

 Какъв сигнал подават атентатите от Брюксел?

- Целта от една страна е Белгия, от друга обаче – Брюксел като столица на Европа. Тоест, намерението е да бъдат ударени всички европейци. Учудват ме обаче пропуските на белгийската полиция и лошото сътрудничество на европейско равнище. Може би имаше прекалено голямо взаимно тупане по раменете след арестуването на Абдеслам преди четири дни. А при неговия арест бяха намерени детонатори и се появиха нови заподозрени, за които службите до този момент не знаеха нищо. За разлика от Париж през ноември, в случая белгийските сили за сигурност не обявиха най-висока степен на тревога и не блокираха Брюксел.

Подценени ли бяха възможностите и организацията на джихадистите?

- Да, всички ги подцениха. Вярно, първоначално имаше изненада, че тези хора се оказват толкова многобройни. Но арестите от Брюксел всъщност трябваше да ни накарат да се замислим, че навярно има още много терористични клетки. В момента, разбира се, никой няма да тръгне на висок глас да критикува белгийците и да ги поставя в неловко положение. Факт е обаче, че там вече от 30 години работата се върши през пръсти. Та нали и парижките атентати бяха подготвени именно в брюкселското предградие Моленбек!

Какво трябва да се направи сега?

- Най-вече да се задълбочи европейското сътрудничество – и то много сериозно. Европа трябва сериозно да се замисли как се изгражда истинско, смислено и ефикасно сътрудничество, при това – не само в борбата срещу тероризма, но и в превантивната работа и в усилията да се намали равнището на радикализация.

Но нали вече от години се работи по такова сътрудничество? Какво куца?

- Според мен липсва достатъчно политическа воля, няма я готовността на държавите да се откажат от свои суверенни права. Друго обяснение нямам.

А дали силите за сигурност познават достатъчно добре организационните структури на терористите и техния начин на мислене?

- Силите за сигурност ги разбират все по-добре, но по тази тема не се води публична дискусия. Белгия почти няма разработена политика на превенция. Европейският координатор по антитерористичната дейност Жил Керкховен още преди година каза, че тепърва трябва много да се наваксва. Ами да наваксат най-после! И нека Германия да ги подкрепи.

Имаме ли повод да се опасяваме и ние, в Германия?

- Опасността от доста време е относително висока. Всички знаехме, че такива неща ще се случват. Но опасността ще бъде по-малка, ако всички работим в една посока. В момента най-важното е да не се връщаме към решения в рамките на националните държави и да не изпадаме в паника!

Каква, според Вас, е връзката на атентаторите с т.нар. "Ислямска държава"?

- Вече от 30 години ние подценяваме джихадизма като проблем. В момента всички гледат само към "Ислямска държава", която аз предпочитам да наричам ДАЕШ. Но работата не опира само до ДАЕШ. Има още много други групировки. Става дума за една закостеняла и широко разпространена идеология, срещу която ние не успяваме да се борим с обединени усилия. Тази идеология има сериозни социално-икономически корени най-вече в южното Средиземноморие, при нашите непосредствени съседи. А ние, европейците, нямаме обща политика за ликвидиране на тези корени на джихадизма. Имаме нужда от "План Маршал" за южното Средиземноморие, което е хранителната среда на джихадизма.

Дали тези атентати ще предизвикат някакъв обрат в дискусията за бежанците?

- Екстремистите искат най-вече да поляризират. Ние не бива да играем по свирката им. Те познават нас много по-добре, отколкото ние тях. На базата на това познание те непрекъснато се опитват да внесат разкол в нашето общество, опитват се да ни уплашат. Но ние не бива да се поддаваме тъкмо на това!

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...