Татяна Кристи, "Фейсбук"
Изслушах с изумление интервюто на Полина Паунова по BIT с карикатуристите на "Прас Прес" относно това, че вестникът им не е бил разспространен (от пееевската дистрибуция, която е единствена в страната) спрямо подписания договор. Ужасена съм от смирението, с което те приемат факта, че публикацията явно е саботирана точно от човека, който държи 100% от дистрибуцията на печатни издания в България.
Като бивш издател на многотиражно печатно издание в САЩ искам просто да нахвърля няколко неща, които би трябвало да се случат моментално (ако на мен ми се би случило такова нещо, изключвайки воя, който бих надала в медиите, разбира се)
1. Пуска се официално писмо от адвоката на вестника до сульовците разпространители с ултиматум, че ако вестникът не е в пунктовете за дистрибуция до 48 часа, издателите ще подадат жалба в съда. Както и се изисква светкавично обяснение от сульовците защо вестникът не е бил разспространен.
2. Ако и по двете точки няма действие в рамките на 48 часа, първото нещо, което се прави, е да се подаде жалба в съда. Като сульото дистрибутор се уведомява от адвоката на издателите за това действие.
3. Симултанно с това се изпращат писма до регулаторите както и до главния прокурор.
4. Ако до 48 часа няма отговор от регулаторите и главния прокурор, се изпращат писма до Европейската комисия както и до множеството организации в ЕС и извън него, свързани със свободата на словото.
5. Изпращат се писма до всички западни посолства в България, уведомявайки дипломатическите мисии как държавата активно участва в потъпкване на свободата на словото и за бездействието на всички институции в България, които трябва да гарантират свободата на словото и да не позволяват подобен прасешки монопол.
6. Изпраща се писмо до Съвета на ЕС (на който по комично стечение на обстоятелствата България ще е домакин), уведомявайки го за бездействието на всички институции в България, които трябва да гарантират свободата на словото и да не позволяват подобен прасешки монопол.
За всички тези дейности със сигурност ще се намерят доброволци, които да свършата тази работа за нула време.
И в заключение ще кажа, че ако такова нещо се беше случило в САЩ – сульовците дистрибутори биха не само ми обогатили неимоверно банковата сметка заради неизпълнението на договора, но лицензът им за дистрибуция би бил поставен под въпрос. А ако (недай си боже) има съмения, че има посегателство над свободата на словото, сульовците дистрибуторите биха били съдени и от самата държава. С други думи биха летели много глави на прасета по веригата. Ясно ли е това? Ясно ли е?!!!
