Флориан Хасел, "Зюддойче цайтунг"

"С карикатури, хапливи вицове и забавни текстове те вярваха, че са намерили правилната рецепта за едно издание, което българите ще купуват като топъл хляб”. Така започва статията си за българския "Прас-прес" в "Зюддойче цайтунг" авторът Флориан Хасел. Той обаче добавя че още в първия ден настъпило разочарование - защото се оказало, че изданието им изобщо не се разпространява.

"Един от тях е Делян Пеевски"

"България всъщност има остра нужда от хумор. Но пресата в страната е доминирана от олигарси, които преследват собствените си интереси. Един от тях е Делян Пеевски, който е оборудван с отлични контакти в икономиката и в съдебната система, а на това отгоре е и влиятелен депутат. Българите толкова не го харесват, че хиляди излязоха на улицата през лятото на 2013 година, когато Пеевски трябваше да бъде назначен за шеф на ДАНС. Често пъти чрез посредници олигархът контролира една широко разстлана фирмена империя, включително и (при това не само според мнението на карикатуристите) единствената разпространителска фирма за цялата страна, която би трябвало да снабдява вестникарските будки със сатиричното издание”, пише в кореспонденцията си Флориан Хасел.

По-нататък авторът цитира карикатуриста Чавдар Николов, според когото някои от разпространителите на дребно били заплашвани, че ще им бъдат спрени доставките на вестници и списания, ако продават сатиричния вестник. Авторът се връща и назад в миналото, когато в Габрово се провеждаше международен фестивал на хумористите и карикатуристите, който, според него, бил замислен от комунистическия режим главно като пропагандно шоу.

Флориан Хасел припомня за гоненията срещу сатирици след установяването на комунистическия режим - например за убийството на Райко Алексиев и за арестуването на Тодор Цонев заради карикатурите му на Тодор Живков.

"Но и постсъветските властници в България не могат да преглъщат сатирата”, пише Хасел и разказва за конфликта на "Хъшове” с тогавашното българско правителство, както и за по-скорошния скандал около карикатурата с така наречените "свински опашки”.

"Българите с четири очи чакат да се посмеят"

"Тогава той (Чавдар Николов - бел.ред.) рисуваше политически карикатури за сутрешния блок на частната телевизия "Нова” и показа Борисов, развял знаме (със свинска опашка - бел.ред.), под което събира ловците на бежанци за защита на Отечеството. След задкулисни протести шведските собственици на телевизията изхвърлиха Николов и отстраниха десетки негови карикатури от уебстраницата. Правителственият ръководител отрече да има нещо общо, но сатирикът е убеден, че "телевизията е била цензурирана от нашия премиер”, пише Хасел.

В края на статията авторът разказва как карикатуристите разпространяват своя вестник независимо от монопола на разпространителя - и вече дори продават хиляди екземпляри като PDF в интернет. Защото, както казва Чавдар Николов, "българите с четири очи чакат да се посмеят на своите властници".

Преводът е на българската редакция на "Дойче веле"

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Предполагам, че всичките ми филми имат обща тема – търсят отговор на въпроса защо хората не могат да бъдат по-щастливи заедно.”

Акира Куросава, японски режисьор, роден на 23 март преди 113 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията