ТАТЯНА КРИСТИ, „Офнюз“

Неуважаеми г-н президент, 

Позорното ви мълчание по повод нарушението на законите на Република България, както и на международните конвенции за правата на бежанците в Белене, показва, че Вие като държавен глава не представлявате целокупно нацията ни като част от ЕС и демократичната международна общност. С мълчанието си Вие избрахте да представлявате най-ретроградната и лумпенизирана част на българското общество – което не признава закони, което е лишено от хуманизъм, което признава единствено законите на насилието, шантажа и ксебонфобията, усърдно подкрепяни и стимулирани от местната и централна власт.

Конституцията на РБ казва, че Вие трябва да сте обединител на нацията. Вашата институция също предполага да сте независим политически и морален коректив както на трите власти, така и на гражданското общество. Думата „коректив” предполага да се намесвате там, където съвестта ви и политическите ви правомощия позволяват, за да доближите България още повече към цивилизования свят, и категорично да се намесвате там, където тази ориентация е компрометирана.

С позорното си мълчание Вие подкрепихте злото. Защото мълчанието също е и изразяване на политическа позиция - обикновено ретроградна! Незаклеймяването на злото е съюзяване с него. Съветвам ви отново да прочетете Конституцията на РБ и да се запознаете с правомощията си, които, за съжаление, не виждам да използвате по предназначение! Случайно ако сте забравили, ще ви припомня, че Вие НЕ принадлежите към нито една партия или към която и да е от трите власти! Вие имате една особено важна функция – да упражнявате ОБЕКТИВНОСТ(!).

Също така имате и едно много силно правомощие: да адресирате както Народното събрание, така и нацията. Тези адреси, ако са направени от почтен и истински демократ, биха били от огромна полза за обществото. Къде са ви тези адреси в случая, г-н президент? Толкова хора питаха защо мълчите. А аз питам: КАК СМЕЕТЕ ДА МЪЛЧИТЕ?!

С мълчанието си Вие плюете на всички международни спогодби, които е ратифицирала РБ по отношение на бежанците – от Женевската конвенция на ООН от 1951 г. и Нюйоркския протокол от 1967 г. до Европейската конвенция за правата на човека.

Последната конвенция (ако случайно съветниците Ви не са Ви уведомили за съдържанието й) ЗАДЪЛЖАВА подписалите я държави да гарантират правото на живот, свобода и защита от нечовешко и унизително отношение спрямо ВСИЧКИ хора, намиращи се на тяхната територия! Страните, ратифицирали тези конвенции поемат задължението да предоставят убежище и закрила на хора, нуждаещи се от нея! Това е задължителното условие за принадлежност към прогресивната международна общност на развитите демокрации.

Жалко, че един католически свещеник свърши Вашата работа, работа на българските институции и работа на Българската православна църква! И за това беше позорно изгонен и Вие не обелихте нито дума! Жалко, че международните медии писаха за Белене, а Вие продължавахте да мълчите. Жалко, че станахме за смях пред международните правозащитни организации, а вие продължавахте да мълчите! QUO VADIS, г-н президент, към светлината или към мрака? Срам ме е от Вас! Вие не сте моят президент!

 

Коментари  

+4 #1 петко 17-03-2017 09:57
И как по-точно се "адресира" Народно събрание и "обществото" преди избори!?
Цитиране

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора