ТАТЯНА КРИСТИ, „Офнюз“

Неуважаеми г-н президент, 

Позорното ви мълчание по повод нарушението на законите на Република България, както и на международните конвенции за правата на бежанците в Белене, показва, че Вие като държавен глава не представлявате целокупно нацията ни като част от ЕС и демократичната международна общност. С мълчанието си Вие избрахте да представлявате най-ретроградната и лумпенизирана част на българското общество – което не признава закони, което е лишено от хуманизъм, което признава единствено законите на насилието, шантажа и ксебонфобията, усърдно подкрепяни и стимулирани от местната и централна власт.

Конституцията на РБ казва, че Вие трябва да сте обединител на нацията. Вашата институция също предполага да сте независим политически и морален коректив както на трите власти, така и на гражданското общество. Думата „коректив” предполага да се намесвате там, където съвестта ви и политическите ви правомощия позволяват, за да доближите България още повече към цивилизования свят, и категорично да се намесвате там, където тази ориентация е компрометирана.

С позорното си мълчание Вие подкрепихте злото. Защото мълчанието също е и изразяване на политическа позиция - обикновено ретроградна! Незаклеймяването на злото е съюзяване с него. Съветвам ви отново да прочетете Конституцията на РБ и да се запознаете с правомощията си, които, за съжаление, не виждам да използвате по предназначение! Случайно ако сте забравили, ще ви припомня, че Вие НЕ принадлежите към нито една партия или към която и да е от трите власти! Вие имате една особено важна функция – да упражнявате ОБЕКТИВНОСТ(!).

Също така имате и едно много силно правомощие: да адресирате както Народното събрание, така и нацията. Тези адреси, ако са направени от почтен и истински демократ, биха били от огромна полза за обществото. Къде са ви тези адреси в случая, г-н президент? Толкова хора питаха защо мълчите. А аз питам: КАК СМЕЕТЕ ДА МЪЛЧИТЕ?!

С мълчанието си Вие плюете на всички международни спогодби, които е ратифицирала РБ по отношение на бежанците – от Женевската конвенция на ООН от 1951 г. и Нюйоркския протокол от 1967 г. до Европейската конвенция за правата на човека.

Последната конвенция (ако случайно съветниците Ви не са Ви уведомили за съдържанието й) ЗАДЪЛЖАВА подписалите я държави да гарантират правото на живот, свобода и защита от нечовешко и унизително отношение спрямо ВСИЧКИ хора, намиращи се на тяхната територия! Страните, ратифицирали тези конвенции поемат задължението да предоставят убежище и закрила на хора, нуждаещи се от нея! Това е задължителното условие за принадлежност към прогресивната международна общност на развитите демокрации.

Жалко, че един католически свещеник свърши Вашата работа, работа на българските институции и работа на Българската православна църква! И за това беше позорно изгонен и Вие не обелихте нито дума! Жалко, че международните медии писаха за Белене, а Вие продължавахте да мълчите. Жалко, че станахме за смях пред международните правозащитни организации, а вие продължавахте да мълчите! QUO VADIS, г-н президент, към светлината или към мрака? Срам ме е от Вас! Вие не сте моят президент!

 

„Жените владеят света. Няма нужда да спорим, защото те знаят какво правят. Питай Наполеон. Питай Адам. Питай Ричърд Бъртън или Ричи Самбора. Много мъже са рухнали.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 62 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Дюн“ - една впечатляваща суперпродукция

 

Вторият филм е съвършен в техническо и визуално отношение.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели