Журналистът Иван Бакалов, който е от редакционната колегия на новия сатиричен вестник "Прас прес", преди малко съобщи във "Фейсбук": 

"Вече няма никакво съмнение за новия вестник "Прас прес". Вероятно Пеевски е наредил да го пъхнат под рафта и да не го продават. Няма друго обяснение след проучванията, които направих.

На ключови места в София репове и лафки са получили по 1-2 броя. Да не изреждам. 

Ще ги посоча поименно шефовете на "Национална дистрибуция", слугите на Пеевски. Ще се постарая да влязат поименно в международните доклади за свобода на словото.

Ще ги снимам и опиша кой откъде идва, аз знам, това са стари муцуни от едно време, сега минали на заплата при Пеевски.

Тия, ако си мислят, че ние сме Неделко, с неговия вестник "Ретро", много се лъжат."

Още сутринта 10-хилядният тираж изчезна от сергиите. Читатели сигнализираха, че в някои квартали изобщо не е бил доставен, а където го е имало, са били доставени само единични бройки. Утре издателите ще искат отчет от разпространителската компания "Национална дистрибуция". 

Пеевски не беше открит за коментар.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.