ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, „Фейсбук“

Тези дни ще трябва да си събера мислите и да напиша един дълъг текст за всичко, което се случи и се случва около вестник ПРАС-ПРЕС.

Сега, в навечерието на 3-ти март, мога да кажа само, че българите продължават да чакат да дойде някой и да ги "освободи". България не е свободна страна на свободни хора. България е Територия под игото на алчна, жестока и безскрупулна Мафия.

Тия прости, нагли и самозабравили се типове владеят всички възможни видове Власт и могат да смачкат всеки само с 2-3 телефонни обаждания.

Тук няма правила, няма закони, няма справедливост и правосъдие.

Населението на Територията не показва никаква потребност от свобода, състои се от дълбоко наплашени за мизерното си битие човешки сенки.

Ако събера с този текст повече от 10 000 лайка, ще си купя с тях еднопосочен билет до Канада и ще се постарая да забравя, че съм живял тук.

 

P. S. 

За все още неразбралите

Не става дума за някакъв си вестник.

Нито за пари, нито за слава.

Даже борбата не е за свободата на словото.

Става дума за общото публично пространство на българското общество, което е буренясало, блатясало и превърнато в кочина.

А всеки, като примерен селяк, се е свил в уютната си къщурка, и не му пука какво става навън..

Ще ритам тая кочина, докато се разпадне!

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...