Изразяваме тревогата си по повод някои от текстовете, които предстои да бъдат гласувани във връзка с приемането на законодателния пакет за реформа на авторското право в цифровия единен пазар в Европейския съюз, и по-специално – текстът на чл. 13 от проекта за директива относно авторското право в цифровия единен пазар и свързаното с него съображение 38, които предвиждат въвеждането на задължение за доставчиците на интернет услуги, боравещи с потребителско съдържание, да разработват и имплементират филтри за разпознаване и предварително триене на съдържание.

Когато през 2015 г. Европейската комисия публикува Стратегията за цифровия единен пазар, академичната общност и неправителственият сектор бяха обнадеждени от заявената цел на предвидената реформа да хармонизира европейското законодателството в областта на авторското право, както и „да се подобри достъпът на хората до културно съдържание онлайн и по този начин да се стимулира културното многообразие, като същевременно се открият нови възможности за творците и индустрията за съдържание.”

Три години по-късно, по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, предстои приемането на новата директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Имаме основание за безпокойство, че окончателният текст на законодателното предложение няма да адресира първоначално поставените амбициозни задачи за модернизиране на авторското право в ЕС, а по-скоро ще се окаже бариера за развитието му.

Основните притеснения са свързани с разпоредбата на чл. 13 от проекта за директива. Широката формулировка на адресатите на проекторазпоредбата ще засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите.

Такива са:

- платформи за споделяне на аудио и видео съдържание

- блогърски платформи, онлайн форуми, социални медии

- платформи за онлайн търговия

- платформи за свободен достъп до учебни материали като Уикипедия и университетски портали

- хранилища със свободен достъп, в това число библиотеки

-  хранилища за софтуер с отворен код

Всички тези доставчици на услуги ще са задължени да филтрират съдържанието, качвано от гражданите онлайн, да трият всяко съдържание, съдържащо чужди авторски материали, и да отговарят пряко, в случай че допуснат такова за публикуване. Нещо повече, формулировката на Комисията е толкова обща и неясна, че би могла да се отнесе за всички доставчици на интернет услуги (не само UGC платформи, но и хостинг компании, доставчици на облачни услуги и т.н.)

Новите задължения на практика могат да принудят интернет компаниите да контролират и да прилагат широкомащабна „частна цензура” върху съдържанието, което обслужват, за да избегнат всякакъв риск от директна отговорност за правомерността на такова съдържание. Това би имало унищожителен ефект върху свободата на изразяване и иновациите.

Подобна непропорционална мярка няма да помогне на авторите и повечето заинтересовани лица, заети в творческите индустрии, доколкото няма да постигне по-справедливо възнаграждение на труда им, а е възможно да ограничи видимостта на произведенията им онлайн.

Същевременно тази мярка може да засегне упражняването на фундаментални права като свобода на изразяване и свобода на достъп до информация, съществено да затрудни малкия и среден бизнес и да създаде пречка за влизане на нови предприемачи на пазара на услуги в интернет, да застраши правната сигурност и функционирането на пазара.

В настоящия момент България се намира в привилегированата позиция да повлияе положително на процеса, като ограничи и спре притеснителната тенденция легитимните интереси на авторите и правоносителите да бъдат използвани като оправдание за ограничаване на свободата онлай н и налагане на механизми за мониторинг и цензура на световната мрежа. 

Вярваме, че Европа има всички предпоставки да бъде както силен и конкурентен пазар за иновации и творческо съдържание, така и пространство на демократичен достъп до информация, образование и култура, и че България има силата да допринесе за това като в настоящия критичен момент заеме адекватна и прогресивна позиция по повод развитието на цифровия единен пазар.

 

Сдружение „Цифрова република“

Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)

Уикимедия България

Creative Commons България

Правен портал „LawsBG”

Национална платформа за интериорен и продуктов дизайн „ДИБЛА”

БАНХА - Българска асоциация на независимите художници и аниматори – „Пройко Пройков”

„Фото Форум” – платформа за фото-споделяне

IFLA – Международна федерация на библиотечните асоциации

Communia – Международна асоциация за цифрово обществено достояние

Фондация „Отворени проекти“, организатор на OpenFest – най-голямата българска техническа конференция за софтуер с отворен код

Интернет общество – България

Общество.бг - civic hacking в България

Гражданско сдружение „Инит Лаб” – хакерспейс

Бургас Лаб – хакерспейс,

Epicenter.Works, Австрия

Мрежа за гражданско действие „BlueLink”

Център за образователни иновации и личностно развитие „Сократ”

Български хелзинкски комитет

Читалище „Хамалогика”

ABC Design&Communication

 

Вижте петицията тук

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.