Изразяваме тревогата си по повод някои от текстовете, които предстои да бъдат гласувани във връзка с приемането на законодателния пакет за реформа на авторското право в цифровия единен пазар в Европейския съюз, и по-специално – текстът на чл. 13 от проекта за директива относно авторското право в цифровия единен пазар и свързаното с него съображение 38, които предвиждат въвеждането на задължение за доставчиците на интернет услуги, боравещи с потребителско съдържание, да разработват и имплементират филтри за разпознаване и предварително триене на съдържание.

Когато през 2015 г. Европейската комисия публикува Стратегията за цифровия единен пазар, академичната общност и неправителственият сектор бяха обнадеждени от заявената цел на предвидената реформа да хармонизира европейското законодателството в областта на авторското право, както и „да се подобри достъпът на хората до културно съдържание онлайн и по този начин да се стимулира културното многообразие, като същевременно се открият нови възможности за творците и индустрията за съдържание.”

Три години по-късно, по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, предстои приемането на новата директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Имаме основание за безпокойство, че окончателният текст на законодателното предложение няма да адресира първоначално поставените амбициозни задачи за модернизиране на авторското право в ЕС, а по-скоро ще се окаже бариера за развитието му.

Основните притеснения са свързани с разпоредбата на чл. 13 от проекта за директива. Широката формулировка на адресатите на проекторазпоредбата ще засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите.

Такива са:

- платформи за споделяне на аудио и видео съдържание

- блогърски платформи, онлайн форуми, социални медии

- платформи за онлайн търговия

- платформи за свободен достъп до учебни материали като Уикипедия и университетски портали

- хранилища със свободен достъп, в това число библиотеки

-  хранилища за софтуер с отворен код

Всички тези доставчици на услуги ще са задължени да филтрират съдържанието, качвано от гражданите онлайн, да трият всяко съдържание, съдържащо чужди авторски материали, и да отговарят пряко, в случай че допуснат такова за публикуване. Нещо повече, формулировката на Комисията е толкова обща и неясна, че би могла да се отнесе за всички доставчици на интернет услуги (не само UGC платформи, но и хостинг компании, доставчици на облачни услуги и т.н.)

Новите задължения на практика могат да принудят интернет компаниите да контролират и да прилагат широкомащабна „частна цензура” върху съдържанието, което обслужват, за да избегнат всякакъв риск от директна отговорност за правомерността на такова съдържание. Това би имало унищожителен ефект върху свободата на изразяване и иновациите.

Подобна непропорционална мярка няма да помогне на авторите и повечето заинтересовани лица, заети в творческите индустрии, доколкото няма да постигне по-справедливо възнаграждение на труда им, а е възможно да ограничи видимостта на произведенията им онлайн.

Същевременно тази мярка може да засегне упражняването на фундаментални права като свобода на изразяване и свобода на достъп до информация, съществено да затрудни малкия и среден бизнес и да създаде пречка за влизане на нови предприемачи на пазара на услуги в интернет, да застраши правната сигурност и функционирането на пазара.

В настоящия момент България се намира в привилегированата позиция да повлияе положително на процеса, като ограничи и спре притеснителната тенденция легитимните интереси на авторите и правоносителите да бъдат използвани като оправдание за ограничаване на свободата онлай н и налагане на механизми за мониторинг и цензура на световната мрежа. 

Вярваме, че Европа има всички предпоставки да бъде както силен и конкурентен пазар за иновации и творческо съдържание, така и пространство на демократичен достъп до информация, образование и култура, и че България има силата да допринесе за това като в настоящия критичен момент заеме адекватна и прогресивна позиция по повод развитието на цифровия единен пазар.

 

Сдружение „Цифрова република“

Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)

Уикимедия България

Creative Commons България

Правен портал „LawsBG”

Национална платформа за интериорен и продуктов дизайн „ДИБЛА”

БАНХА - Българска асоциация на независимите художници и аниматори – „Пройко Пройков”

„Фото Форум” – платформа за фото-споделяне

IFLA – Международна федерация на библиотечните асоциации

Communia – Международна асоциация за цифрово обществено достояние

Фондация „Отворени проекти“, организатор на OpenFest – най-голямата българска техническа конференция за софтуер с отворен код

Интернет общество – България

Общество.бг - civic hacking в България

Гражданско сдружение „Инит Лаб” – хакерспейс

Бургас Лаб – хакерспейс,

Epicenter.Works, Австрия

Мрежа за гражданско действие „BlueLink”

Център за образователни иновации и личностно развитие „Сократ”

Български хелзинкски комитет

Читалище „Хамалогика”

ABC Design&Communication

 

Вижте петицията тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията