На 1 март на вестникарския пазар се появи нов двуседмичник. Сатиричният "Прас-прес" е издание на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи. Това са Христо Комарницки, Алла и Чавдар Георгиеви, Чавдар Николов. Първият брой на "Прас-прес" беше арестуван. Не с полицейска или прокурорска заповед. Не като Ердоган. А перфидно. По-голямата част от тиража му стои някъде в някакъв склад и не бе разпространена до будките за вестници. Според издателите му до читателите са стигнали не повече от 2000 броя от отпечатани 10 000. 

Сатиричното обобщение "Прас-прес" бе измислено от карикатуриста на "Сега" Христо Комарницки през 2012 г. - времето, в което Делян Пеевски овладя по-голямата част от всекидневниците. Благодарение на арогантна политическа подкрепа. През юни 2013 г. Пеевски пожела дори да стане и шеф на ДАНС. И стана - за един ден. Но разпространението на вестниците и издаването на голяма част от тях продължиха да са под негово ръководство. "Сега" е сред малкото изключения. Излиза вече близо 20 години. Тази практика да се задържа голяма част от тиража "някъде" и след това да се връща като брак я изпитваме всеки ден. 

Имаме ясен издател - Сашо Дончев, който стои зад "Сега" въпреки всичко. "Въпреки всичко" има огромна цена в медийната, политическата и икономическа среда, която можем да наречем разбойническа. От първия брой през октомври 1997 г. Комарницки е в "Сега". И се превърна в най-яркото не само вестникарско, а и медийно явление у нас изобщо. 

Овластените герои на неговата сатира - особено в последните 8 години, реагират на тях като аятолах на карикатура на Мохамед. В нашия случай Мохамед не е пророк, а аятолахът е корпулентен тарикат.

"Прас-прес" трябва да бъде пуснат на свобода. Нека читателите да решат съдбата му, а не видимата ръка на аятолаха.

СЕГА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...