АДЕЛХАЙД ФАЙЛКЕ, DW

Фондация "Конрад Аденаур" в продължение на година наблюдаваше обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа, след което публикува проучване. Кои са основните изводи?

- За първи път издадохме книга за обществено-правните телевизионни и радиостанции в Югоизточна Европа - едновременно с представително проучване на общественото мнение за актуалната ситуация. Според нас, значими са следните два резултата: две трети от потребителите на медиите казват, че обществено-правните телевизии и радиа са важна съставна част на демокрацията. Същевременно обаче почти 65 процента са на мнението, че тези медии са подложени на политическо влияние. Това потвърждава критиката, която се открои тази година по време на демонстрациите в Сърбия, Черна гора, Хърватия, а преди няколко месеца и в България. 

Критиката е, че обществено-правните телевизии и радиа не могат да работят свободно, а се възприемат като рупор на управляващите, поради което са едностранчиви. Как могат те да изпълнят своята мисия за отразяване на широкия обществен спектър, щом са възприемани и използвани като инструменти на правителството?

- Има два фактора, които доказват политическото влияние. От една страна това са контролните органи, т.е. надзорни съвети. Те се избират от парламента или от други държавни институции. Това естествено създава зависимости. Всъщност тези органи би трябвало да представляват отражение на обществото и да бъдат свободни при взимането на решения - например при избора на генерален директор. От друга страна, повечето радиа и телевизионни станции изцяло или частично се финансират от държавния бюджет. Често финансирането не е достатъчно и няма перспективна финансова стратегия, на базата на която медиите да могат да планират дългосрочно.

Т.е. имаме картината на нещата и яснотата къде са основните проблеми. Какви са възможностите за промяна?

- Гледаме на нашето проучване като на основа за възможни следващи проекти и искаме да дадем импулс за реформирането на обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа. През последните месеци водих разговори с някои от генералните директори. Може да се каже, че положението навсякъде е сложно. Като медийна програма ние предлагаме подкрепата си на базата на опита от Германия. Ние насърчаваме диалога с ръководните кадри на медиите, с надзорните съвети и с политиците. Заради това планираме и следващи проекти през следващата година.

Акцентът в резултатите от допитванията е съвсем ясен: достоверността! В момента, в който обществено-правните медии се възприемат като инструменти на правителството и на държавата, независимостта липсва. Дало ли е допитването някакви импулси в това отношение, можем ли да смятаме, че правителствата ще променят нещо...

- Това е продължителен процес, който протича успоредно с цялата демократична трансформация на бившите социалистически страни. С което за съжаление са свързани и постоянните отстъпления назад, към авторитарното. Освен това в тези страни доверието към медиите е много ниско - включително и към обществено-правните. Трябва да е ясно, че заради обществената си отговорност тези медии не са играчка в ръцете на политиците. Те трябва да бъдат най-вече източник на надеждна и обективна информация. Това е по-важно отвсякога в днешния фрагментиран дигитален медиен ландшафт.

Би могло да се стигне и до следното еретично твърдение: 30 години след демократизацията обществено-правните медии не са станали по-независими, близостта им до държавата дори е укрепнала. В такъв случай не би ли било по-добре да се премахнат?

- Не, според мен обществено-правните медии са значима част от демократичното общество - ако могат да работят независимо. Бих пожелал Европейският съюз да обърне повече внимание на тази тема. Това се отнася между другото и за Европейския медиен съюз и за обществено-правните медии в Германия - работещите в тях може да имат нужда от подкрепа. Принципно ми се струва, че Югоизточна Европа за съжаление твърде често е подценявана.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 307 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател