Татяна Кристи е звезда във "Фейсбук" със смешните си и находчиви пародийни клипове, посветени на горещите новини в страната. Последното й амплоа беше на шопкиня от Елин Пелин, която не желае бежанци на село. Изключителни попадения имаше с образа на преводачката на американския посланик, която трябва да му преведе какво означава "Бай Хуй", бабата на бебето, родено на Нова година от 13-годишна ромка и много други.
Татяна Кристи даде интервю специално за читателите на skif.bg.
------
Правите много находчиви пародии на повечето обществени проблеми в България. Как и кога започнахте?
- Започнах миналото лято, през август, когато започна безумната кампания, инициирана от Сергей Станишев #АзсъмБСП. Тогава на симпатизантите на БСП им бе наредено да правят клипове защо обичат партията и да ги качват на страницата на кампанията. Изгледах няколко подобни клипа и умрях от смях. Но черешката на тортата за мен беше любовта към партията, изразена от една госпожа от Белица, която просто не можех да не имитирам. Тя беше толкова абсурден и карикатурен образ, че направо плачеше да бъде сатирично отразен.
Дайте информация от кухнята - колко време ви е необходимо, за да направите едно клипче, репетирате ли или всичко измисляте "в ефир"?
- Клипчетата ми отнемат не повече от 15 минути да ги направя. Първите бяха без никаква подготовка – направо си говорех каквото ми дойде на ум без репетиция. Имах, разбира се, идея за какво ще говоря и няколко набелязани акцента в главата си, но общо взето това беше. По-късно за някои определени клипове, които са наситени с повече фактологична информация, започнах да отделям малко повече време – например 25-30 минути – като предварително си надрасквам на лист точките, които ще засегна, и се опитвам да ги запомня. Но аз като започна да говоря, почти винаги импровизирам и никога не чета текст или следя сценарий. В това е цялата забава, защото докато се изкажа, могат да ми дойдат по-интересни идеи и акценти. Обикновено заснемам от първия, най-много от втория път. Нямам време да съм перфектна и това не ми е целта. Аз нямам претенции, че видеата ми са нещо повече от любителско хоби, което правя за удоволствие и забавление. На мен целта ми е образите ми да бъдат максимално абсурдни и нелепи – както хората, които са ги вдъхновили. Друго не ме интересува.
Разкажете ни за себе си - с какво се занимавате, къде живеете. Защо емигрирахте?
- Завършила съм славянска филология в Софийския университет, след това магистратура по журналистика в Североизточния университет в Бостън – това е престижен частен колеж, за който спечелих стипендия. Не съм мислила да емигрирам, като заминах, но началото и средата на 90-те години в България бяха непоносими за много млади хора в България – затова и огромната емиграция точно по това време. Моите родители ме насърчиха да не се връщам, макар че им беше много мъчно за мен. Не че животът ми в САЩ беше лесен през първите няколко години – работила съм на три места, докато уча, за да мога да се издържам, а също и успявах да изпращам пари и на родителите си.
Сега, като погледна назад, не знам как съм успяла да се справя с толкова много трудности и стрес. След завършването и каране на стаж в международния отдел на едно радио в Бостън започнах работа като редактор и програмен мениджър в един изследователски институт към Бостънския университет, който се занимаваше със стратегически изследвания в контекста на американската външна политика. След това се преместих в Калифорния, където работех през годините за различни медии и накрая си създадох собствено списание, в което хвърлих много страст и труд и което накрая ме измори и го продадох. От тогава – около 10-ина години, се занимавам с консултантска дейност в областа на медийните комуникации и пиар за различни корпорации. И, разбира се, публикувам журналистически материали като свободен журналист.
Със сатирата си проследявате пулса на безобразията в родината. Как изглежда страната отстрани?
- Аз никога не съм гледала на България отстрани. Гледала съм я в упор, като човек, който е част от нея. През години много често съм се връщала и съм прекарвала дълго време там. Номинацията на Пеевски за ДАНС беше повратният момент, в който си казах: „Е, може би вече е време и ти да се обадиш!” Така че много преди клиповете, аз съм имала журналистическо присъствие и доста медийни изяви в България по актуални политически теми.
А иначе отсрани България изглежда така, както я виждат хората от по-напреднали и по-уредени държави – завладяна от мафията и корумпирани политици, които й пречат да се развива пълноценно и да осребри невероятните си природни дадености, климат, исторически обекти и човешки потенциал.
Можете ли да анализирате обществените настроения тук? Какво мислите за публиката, за гласоподавателите? Достатъчно критични ли са те?
- Олигархичните структури в България, чиято пъпна връв винаги води към ДС и бившия комунистически елит, буквално задушават България не само икономически, но и информационно. Обществените настроения се манипулират от крайно вредни политически фигури, които не обслужват националния интерес – към тези причислявам всички системни партии, заедно с появилите се популистики и чисто мафиотски проекти от рода на този на Бареков, които се обслужват от кукловоди на ротационния принцип "Разделяй и владей" само и само в България да няма драстична промяна в статуса куо. Защото ако има промяна, повечето хора, които са ферментирали като гнойна слуз в политиката и в прикачения й бизнес, ще излежават безкрайно дълги присъди в затвора.
Затова хората, които основно гледат казионната българска телевизия и четат едни и същи вестници, без да търсят алтернативни източници на информация (включително и на други езици), без да искат да се интересуват от друга гледна точка, без желание да се самообразоват, са първите жертви на информационното зобмиране. И точно това е целта на тази политическа прослойка - да поддържа неграмотни, объркани и бедни хора, които искат мъст за окаяното си положение, но никога не го търсят в себе си, а в измислените врагове, които много услужливо им се поднасят: „Бежаницте са виновни, правозащитниците, българите в чужбина, десните хора, които им вземат парите, Западът, който ги „екплоатира и краде”. Все мантри от тоталитарната пропаганда, която залага на външен враг и на враговете „родоостъпници”. И специално през последните няколко години много от тези цели се осъществяват чрез патриотичната карта, която е патент на всеки популист, националсоциалист и комунист или с други думи – на всеки негодник в политиката.
С патриотичната карта, всеки лузър с татуировка на Левски се мисли за специален герой, готов да брани България, но винаги не от тези, от които трябва. Оттам и копираните карикатури на Нощните вълци на Путин в български вариант. Оттам и всякакви паравоенни съюзи и подобни глупости, които проповядват само мъст и агресия към различните от себе си. Оттам и продуктите на хибридната война на Русия, експлоатираща „братската дружба” и някакви емоционални сантименти, които да замъглят здравия разум, че спасението на България няма как дойде от Русия – от един крадлив автократичен режим, над който председателсва вечен дикатор и от който ще се облагодетелстват единствено политиците, които са проводник на руските интереси в България. И точно такива гласоподаватели са най-активни. Те нямат критична мисъл, те искат мъст или някакви 20 лева, които ще им подхвърлят.
Затова и съставът на българския парламент е карикатурен. Уродливият медиен и пропаганден продукт, който се предлага на населението, се връща в парламента като негови депутати. Само не разбрах защо за толкова години народът не се научи, че всеки път става едно и също. Не ми е ясно как възрастните, измъчени хора, които ги влачат всяка година на Бузлуджа, продължват да гласуват за едни и същи партийни милионери, за които аз лично не съм чувала да развържат собствените си кисии и да помогнат на някаква благотворителна кауза в България – дори и да е само за техния електорат! Та точно тези „лидери” са хората, които най-много се подиграват на електората си. Те най-много ги използват и най-нагло ги лъжат и въпреки всичко хората от БСП наивно гласуват за тези личности, които са толкова далеч от социалистическата идея, колкото Земята от Марс. Не може Корнелия Нинова да излиза да ми говори за борба с корупцията, когато тя лично и цялата й парламентарна група гласува за Делян Пеевски за шеф на ДАНС под диктовка на ДПС. От това по-голяма смешка има ли? От друга страна, ми е необяснимо как и малкото свестни политици не се научиха да не се делят и да не си подливат вода един на друг. Това съвсем не мога да го проумея. Но това е друга тема.
Национализмът и т. нар. патриотизъм избуяха изключително много през последните години. Виждате ли заплаха в това? Не е ли това един общ световен процес?
- Национализмът и популизмът избуяват в нестабилни общества, в общества, които са в дълбока криза и да, определено това е световна тенденция в момента. Когато имаме световен дисбаланс и неадекватна или непоследователна политика на великите сили – имаме нарушаване на световния ред (макар че аз намирам този термин за вреден, защото ред никога не е имало, а е имало само някакви временни равновесия). Такива тенденции се появяват, когато изчезне икономическата и политическата сигурност и доверието в лидерите и институциите – на световно и локално ниво. А като се прибави и страхът от глобалния тероризъм, избуяват точно хора, които се опитват да яхнат вълната на страха и несигурността. Затова и хората масово гласуват за несистемни личности, надявайки се те да ги спасят. Обикновено това винаги остава химера, защото модерната демокрация и нейните основни ценности, са в пълен разрез с тоталитарното или авторитарно управление, те са в разрез с ксенофобията, хомофобията, мизогинията и безогледното нарушаване на основни човешки права.
В Русия, и в много бивши съветски републики, например, хората най-много ценят в лидерите си – тяхната възможност да им предоставят „ред” – „порядок”. Ако има „порядок” значи нещата са добре. Човешките права не влизат в тази сметка. Важното е редът. А в главите на хората, които никога не са имали истинска демокрация – редът не включва спазването на човешките права, той почива на команди, забрани, наказания, страх и елиминирането на инакомислещите... Те не могат да си представят, че редът го създават работещите институции, добрите политици и независимия съд, който може да съди абсолютно всеки, който престъпва закона и най-вече самите граждани. Там е основната разлика във възприятията. А национализмът винаги води след себе си реваншизъм и милитаризъм и в това аз виждам огромна опасност.
Смятате ли, че прословутото българско търпение и безразличие е причината за проблемите ни? Как може да се преодолее тази народопсихология? Каква е ролята на образованието, на медиите? Има ли излизане от тази задънена улица?
- Търпението, страхът, апатията, обърканата ценностна система са в основата на бедите ни. Но не трябва да забравяме историческите ни обремености от комунистическия режим – ние сме най-трайно увредени, бих казала, на фона на останалите бивши сателити на Русия – ние бяхме най-близката държава до Съветския съюз, нашето така наречено ръководсто беше най-наведеното пред доминацията на Русия, нашият комунистически елит беше просто един затъпял папагал, който ретланслираше едно към едно директивите от Русия, той дори нямаше въобръжението да направи нещо по-различно в начина на управление или да даде собствена интерпретация на социализма както други бивши социалистически страни опитаха. Ние бяхме един малък съветски двойник, само че с повече червени домати на пазара. В страната ни не се проведе декомунизация и лустрация както в другите бивши социалистически държави, при нас членове на Държавна сигурност и днес са много активни и са на ключови длъжности в политиката и институциите ни, в България не се изучава комунизмът в училище, но пък всички много държат малките да рецитират Балканджи Йово. Всичко това, заедно с мантрата на същите тези, че при бай Тошо животът е бил по-хубав, щото хлябът бил евтин, са причина за нашия упадък като нация и невъзможността да се конкурираме с други страни - както от бившия соцблок, така и от ЕС.
А времето върви и пропастта става все по-голяма. Ние просто не изживяхме катарзиса си както останалите, не се подновихме и затова получихме завладяна държава от същите тези хора в тесни връзки с тоталитарания режим. Всичко това, разбира се, може да се преодолее с активни и мислещи граждани, с тотална реформа на прокуратурата, с лустрация и с безкомпромисна борба с корупцията, но от изцяло нови хора. Ще помогнат повече независими медии и смели журналисти, които сега са ужасно малко, както и повече достойни политици. Просто на България й трябва една нова епоха на Просвещението, което да я накара да престане да се пули в миналото си в тотална деменция, а да гледа напред, гонейки точно определени цели – например да не е на първо място по корупция в ЕС.
