desebg.com

„Така нареченият народен съд (1944-1945) не е нито народен, нито съд, а начало на политическото „правосъдие” по време на комунистическия режим”. 

Това заяви разследващият журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов в предаването „История.BG” на БНТ в понеделник (19 март 2018 г.). То бе посветено на съдбите на хората, които не са получили смъртни присъди от извънредното „правосъдие” на революционния комунистически терор след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Изследователят посочи, че „народният съд” действа в условията на съветска окупация и припомни, че след краха на комунистическата система в България Върховният съд е отменил като незаконосъобразни присъдите, издадените от Първи и Втори върховни състави на „народния съд”, осъдил регентите, министрите, царските съветници, висшето военно ръководство и депутатите от 25-то Народно събрание. Отделно от тях Върховният съд е отменил по реда на надзора и редица други присъди по другите състави по жалби на наследници на осъдени.

Христо Христов не пропусна да отбележи, че „народния съд” е едно от престъпленията на Българската комунистическа партия според Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, приет през 2000 г. Както и решение на Конституционния съд от 1998 г., в което е прието, че "народният съд" не е бил част от съдебната система през 1945 г. Той обърна внимание на факта, че освен 13-те основни съдебни състави, заседавали в София, в провинцията са се произнесли срещу хиляди хора над 130 съдебни състави.

По думите му общото между всички оцелели жертви е, че те или лежат години наред в затвора, или са въдворени в различни концлагери, а след освобождаването им някои са изселени, но всички остават изолирани в обществото.

Журналистът даде примери с присъди на „народния съд” срещу свещеници, военни, т. нар. бивши хора, както и разказа съдбата на един от спасилите се от смъртни присъди министри – Славчо Загоров, министър на търговията, промишлеността и труда (1939-1942), който е осъден задочно, защото след 9 септември 1944 г. не се завръща от чужбина.

Загоров, който е един от основателите на статистиката в България, работи успешно като професор в Германия, а в САЩ е привлечен в Станфордския университет и фондация „Форд”.

През 1955 г. се установява в Австрия, където преподава във Виенския университет, където създава университетския електронно-изчислителен център, а за научните си заслуги е награден със златен медал. Умира във Виена през 1970 г. на 72 години.

„За съжаление въпреки изминалите години голяма част от жертвите на „народния съд” остават непознати”, заяви Христов и посочи, че през 2015 г. е основал сайта pametbg.com, посветен на жертвите на комунистическия режим, където публикува портрети на жертви с техните имена, снимки и съдби.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие“.

Джеймс Джойс, ирландски писател, роден на 2 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята