От всички страни в бившия социалистически блок България е първата страна, много преди Полша, която фалира - 15 години след взимането на властта. 1960 година е първият фалит. Той идва буквално няколко години, след като Тодор Живков се утвърждава на поста „първи секретар“. Тогава той залита по внесеното от Вълко Червенков „скокообразно развитие“, видяно от Китай, но се оказва, че по това време българската икономика не произвежда нищо повече от зеленчуци, тоест износът, от който можем да имаме постъпления на валута, е минимален.

В същото време кредитор на НРБ е Съветският съюз. По това време СССР е дал едни кредити, с които е купена техника, обаче се оказва, че няма обучени хора, които да работят с нея.
Живков обаче, заедно с тогавашния министър-председател Антон Югов, е писал писма до Хрушчов, в които е отдал слабата реколта на лошото време, за да отложи връщането на заема. Това обаче не е било одобрено и председателят на БНБ предлага продажба на златния резерв, който по това време се е намирал в държавната банка на Съветския съюз.
Предложението Съветския съюз да продаде това злато на международните борси, а то е 23 тона и малко, още същия ден е прието. Продажбата на злато не покрива дълговете, но Хрушчов взима златото. Фалитът е потвърден и от германските архиви. Малко по-късно е последвало предложението България да стане 16-а република в СССР.

1973 г., когато Живков за втори път предлага, той пак се опитва да излъже Брежнев с една специална програма за развитие на българо-руските взаимоотношения до 1990 г. И тогава обаче Брежнев отказва, тъй като казва: „Ние не знаем какво става за следващата петилетка, ти искаш, Тодоре, до 1990 г.!".

Вторият фалит е през 1977 г., след като през 1975 г. България взема решение да заложи в икономическото си развитие на тежкото машиностроене.  Израелско- арабската война през 1974 г. повишава сериозно цените на петрола и страната ни се оказва в неплатежоспособност. В бюджета след 70-те години като „приходи“ са били вписвани  дълговете, които държавата е взимала от западни банки.

Третият фалит е обявяването на мораториум върху плащането на външния дълг от Андрей Луканов. Документите показват, че той е бил явен още през 1987 г.
Борческите групировки са били активните участници в разграбването на вещественото наследство на комунизма. В крайна сметка те поставиха основата на днешните олигарси.

Разследващият журналист Христо Христов, автор на книгите "Убийте "Снитник", "Тайните фалити на комунизма", "Секретното дело за лагерите", "Двойният живот на агент Пикадили", "Тодор Живков. Биография" и др. - пред БНР