Полицията в Турция е задържала главния редактор на опозиционен англоезичен вестник за това, че е постнал туитове, критични към президента Реджеп Ердоган, съобщи „Офнюз”, като цитира АП.

Бюлент Кенеш, главен редактор на „Тoday's Zaman“, е отведен зрелищно от редакцията на вестника в Истанбул в петък, като арестът е бил предаван на живо по телевизията.

Поисканата от прокурор съдебна заповед за задържането на журналиста му е мотивирана с това, че туитовете му оскърбявали Ердоган. Кенеш тази година получи условна присъда за обида на президента. Самият той се аргументира със свободата на словото.

В Турция има закон, който забранява обидите към президента и десетки хора са съдени по него - журналисти, карикатуристи, студенти Според правозащитници нормативният акт се използва за потискане на критиците на властта. Миналия месец е започнало разследване против главния редактор на в. „Тараф“ Ахмет Алтан за обида и дори „заплахи“ към Ердоган в телевизионно интервю.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.