Бурку Каракас, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Батал Гюлмеш има две деца. Той живее с тях и съпругата си в либералния истанбулски квартал Бешикташ. Веднъж по-големият му син го попитал следното: "Защо в нашите класове момчетата и момичетата седят заедно, а в новата част на училището те са разделени?". Гюлмеш признава, че не могъл да му отговори.

Училището се нарича "Исмаил Тарман" и от две години е разделено на две. В едната част от сградата се помещава обикновеното държавно училище. А в другата е новото религиозно училище - т.нар. "имам хатип". Миналата година синът на Батал Гюлмеш е завършил въпросното училище. И по-точно - държавната му част. Малкият му брат обаче е тръгнал на друго училище - на три километра от дома им. Причината: Гюлмеш отказал да запише детето си в кварталното училище, след като то отворило религиозната си част.

Днес на входа са изписани две имена: "Средно училище Исмаил Тарман Имам Хатип" и "Средно училище Исмаил Тарман". Учебните планове в двете части на училището са различни. Директорът обаче е един. Навремето родителите научили впоследствие, че училището ще бъде разделено на две. А някои от учителите, които не искали да преподават в религиозното училище, напуснали.

Турският президент Ердоган също е завършил "имам хатип" училище, в което освен основната училищна програма има и часове по ислям. В тези училища момичетата и момчетата седят отделно, а момичетата носят забрадки.

Настъплението на "имам хатип"

През последните години броят на религиозните училища в Турция се е увеличил значително. По данни на синдиката "Егитим-Сен", от учебната година 2012/2013 до 2017/2018 броят на религиозните училища в страната е нараснал от 1099 на 3286. В момента около 1 350 000 ученици посещават подобни училища. Много родители са възмутени, че училищатата в техните квартали се преобразуват в религиозни. При това без да има засилен интерес от страна на родителите или учениците. 

Поради тази причина пред някои училища се провеждат редовни протести. Например пред училището "Исмаил Тарман" в истанбулския квартал Бешикташ. От 30 май насам родителите на учениците протестират всеки ден пред сградата. Угур Сахин е участник в протеста от самото начало. Детето му е на 13 години и посещава държавното училище. "Когато разбрахме за преструктурирането, искахме да говорим с директора, но той отказа. Разговаряхме с отговорните лица в министерството на образованието и те потвърдиха слуховете. Притеснява ме фактът, че детето ми ходи на училище, което наполовина е религиозно", казва Сахин. Родителите са се обърнали и към съда, но без успех.

Илкнур Кая Бахадир е член на Сдружението на учениците и родителите. Тя казва, че за онези родители, които искат децата им да ходят на нормално училище, вече е станало много трудно. "В някои училища изобщо няма нормални класове. Другаде пък родителите събират подписи срещу религиозните училища, но това се игнорира от властите", казва тя. Бахадир разказва още, че някои държавни училища са с огромни класове, а в религиозните и професионалните училища се преподава в огромни полупразни зали. "Просто защото няма търсене на такива училища", допълва тя.

Миналата седмица Сдружението на религиозните училища, което се нарича ÖNDER, публикува доклад за отношението към т.нар. училища "имам хатип". Според него, омразата и дискриминацията в медиите срещу абсолвентите от религиозните училища са нараснали. Председателят на сдружението Халит Бекироглу твърди, че религиозните училища са образователни институции, но дискусията около тях е силно политизирана. "В училищата "Имам Хатип" се преподават не само религиозни предмети. Абсолвентите от тези училища посещават най-добрите университети", казва той.

"Не искаме толкова много религиозни училища"

По официални данни, за учебната 2018 година турското Министерство на образованието е отпуснало 92 милиарда турски лири за религиозните училища. Енвер Йоднер е председател на Дружеството за солидарност между ученици и родители. "Естествено, че държавата трябва да отваря религиозни училища - но само ако има достатъчно търсене. Но ние сме против това, което се случва сега - откриването на толкова много училища "имам хатип". И против принудата децата ни да ходят там", казва Йоднер.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора