Бившият кмет на Лондон и лидер на кампанията за излизане от ЕС – Борис Джонсън, спечели конкурса на сп. "Спектейтър" за най-обидно стихотворение за турския президент Реджеп Ердоган, съобщи "Дневник". Състезанието бе обявено, след като Германия позволи срещу комика Ян Бьомерман да започне съдебно преследване заради сатира на турския президент.

Джонсън спечели конкурса с намекващото за отношения с коза петостишие:

There was a young fellow from Ankara

Who was a terrific wankerer

Till he sowed his wild oats

With the help of a goat

But he didn’t even stop to thankera.

"Със сигурност имаше по-добри стихотворения. Имаше и по-гнусни", пише коментаторът Дъглас Мъри, който обяви конкурса. "Аз лично намирам за прекрасно, че британски политик показа, че Великобритания няма да клекне пред предполагаемия халиф в Анкара. В Турция Ердоган може да хвърля опонентите си в затвора. Канцлерът Меркел може да затваря критиците му в Германия. Но във Великобритания още живеем и дишаме свободно".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.