Иранският режисьор Мохамад Расулоф, който наскоро спечели "Златната мечка" на Берлинале с филма си "Зло не съществува", е призован да излежи едногодишната си присъда за филмите си, заяви неговият адвокат Насер Зарафшан, цитиран от „Гардиън”. Присъдата му е свързана с три негови ленти, но имената им не се съобщават.

Режисьорът, който не е напускал Иран от години, получил съобщението за присъдата чрез SMS. Според адвоката му Насер Зарафшан Расулоф няма да се предаде на властите и дистанцирано ще обжалва присъдата си.

На 29 февруари Мохамад Расулоф  беше награден със „Златната мечка” – най- важният приз на Берлинския международен филмов фестивал  за „Злото не съществува“. Наградата  получи дъщерята на режисьора. Мохамад Расулоф има заповед да не напуска Иран от 2017 г. Същата година неговият филм „Сбогом” беше отличен  на фестивала в Кан.

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…