Филмът "Жалейка" на българската режисьорка Елица Петкова спечели награда на Берлинале: Special mention в категория GenerationPlus, съобщи "Дойче веле". Той беше излъчен за първи път на кинофестивала в Берлин. Днес е последният му ден и ще станат ясни новите носители на Златна и Сребърна мечка.

„Бяхме развълнувани от мъдрата алегория за културните колизии между нови и стари ценности в един малък европейски град. Със страхотно око за детайла, натурализмът на този филм комбинира историята за млада жена, търсещата мястото си в света. Изпълнението и режисурата са брилянтни”, написа журито в мотивите си. 

Елица Петкова е родена във Велико Търново. През 2008 година завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, а същевременно развива и интерес към киното, който впоследствие я кара да зареже научната работа. Днес учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB).

"Никога не съм била киноманка. За мен филмът е средство, с помощта на което можеш да изразиш нещо, което те вълнува. Обичам да работя с хора и открих, че за мен киното е най-удачният медиум да изразявам това, което ми е важно", казва Елица Петкова.

"Никой от нас не е гледал целия филм. Световната му премиера ще е на фестивала в Берлин. Нямам търпение да се видя на екран", разказа 23-годишната Анна Манолова, която изпълнява главната роля. Това е първото ѝ професионално участие пред камера. 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин