Филмът "Жалейка" на българската режисьорка Елица Петкова спечели награда на Берлинале: Special mention в категория GenerationPlus, съобщи "Дойче веле". Той беше излъчен за първи път на кинофестивала в Берлин. Днес е последният му ден и ще станат ясни новите носители на Златна и Сребърна мечка.

„Бяхме развълнувани от мъдрата алегория за културните колизии между нови и стари ценности в един малък европейски град. Със страхотно око за детайла, натурализмът на този филм комбинира историята за млада жена, търсещата мястото си в света. Изпълнението и режисурата са брилянтни”, написа журито в мотивите си. 

Елица Петкова е родена във Велико Търново. През 2008 година завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, а същевременно развива и интерес към киното, който впоследствие я кара да зареже научната работа. Днес учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB).

"Никога не съм била киноманка. За мен филмът е средство, с помощта на което можеш да изразиш нещо, което те вълнува. Обичам да работя с хора и открих, че за мен киното е най-удачният медиум да изразявам това, което ми е важно", казва Елица Петкова.

"Никой от нас не е гледал целия филм. Световната му премиера ще е на фестивала в Берлин. Нямам търпение да се видя на екран", разказа 23-годишната Анна Манолова, която изпълнява главната роля. Това е първото ѝ професионално участие пред камера. 

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман