ОТКЪС

От началото на индустриалната революция насам хората са изгорили предостатъчно фосилни горива – въглища, нефт и природен газ, – за да добавят близо 365 милиарда метрични тона въглерод в атмосферата. Обезлесяването е допринесло за още 180 милиарда тона. Всяка година изхвърляме още около девет милиарда тона – количество, което нараства с по около 6 процента годишно. В резултат на всичко това концентрацията на въглероден диоксид във въздуха днес – малко над четиристотин частици на милион – е по-висока, отколкото във всеки друг момент през последните осемстотин хиляди години. Твърде вероятно е да сме надминали най-високите нива дори от последните няколко милиона години. Ако сегашната тенденция продължи, около 2050 г. концентрацията на CO2 ще надхвърли петстотин частици на милион, приблизително двойно на нивата от прединдустриалните дни. Очаква се това съотношение да доведе до евентуално повишение на средните световни температури с два до четири градуса, което на свой ред ще задейства разнообразни радикално променящи света събития, включително изчезването на повечето съществуващи днес ледници, потъването на ниски острови и крайбрежни градове и стопяването на арктическата ледена шапка. Но това е само половината от историята.

Океаните покриват седемдесет процента от земната повърхност и навсякъде, където водата и въздухът влизат в контакт, помежду им се осъществява обмен. Газове от атмосферата биват абсорбирани в океана и разтворени в него газове се абсорбират в атмосферата. Когато двата процеса са в равновесие, се разтварят и се освобождават приблизително едни и същи количества. Променете състава на атмосферата, както правим ние, и обмяната става едностранна: повече въглероден диоксид навлиза във водата, отколкото излиза оттам. По този начин хората постоянно добавят CO2 към моретата, горе-долу по същия начин като термалните отвори, но отгоре, а не отдолу и в глобален мащаб. Само тази година океаните са абсорбирали два и половина милиарда тона въглерод, а следващата година се очаква да поемат още два и половина милиарда тона. Всеки божи ден всеки от нас на практика изпомпва в морето по три кила и половина въглерод.

Благодарение на всичкия този CO2 нивото на pH във водата на океанската повърхност вече е намаляло от средно около 8,2 до средно около 8,1. Като скалата на Рихтер, и тази за киселинността е логаритмична , тъй че дори такава малка цифрова разлика представлява много голяма промяна в реалния свят. Намаляване с 0,1 означава, че океаните сега са с тридесет процента по-киселинни, отколкото са били през 1800 г. Предвид, че хората ще продължат да горят фосилни горива, то океаните ще продължат да абсорбират въглероден диоксид и ще стават все по-киселинни. При разглеждане на сценарий, известен като „кучетата си лаят, бизнесът си върви“, до средата на настоящия век pH на океанската повърхност ще падне до 8,0 и ще стигне до 7,8 в края на века. В този момент океаните ще бъдат 150 процента по-киселинни, отколкото в началото на индустриалната революция.

Благодарение на изливащия се от термалните отвори CO2 водата около Кастело Арагонезе представлява почти идеална проекция за онова, което предстои да се случи с океаните в по-голям мащаб. Което е и причината да се къпя до острова през януари, постепенно вкочанявайки се от студа. Днес тук е възможно да се плува – и да се удавиш дори, казвам си в момент на паника – в утрешното море.