Самуел Финци откри кинофестивала "Берлинале" с актуална политическа реч за имиграцията и десния терор. Няколко дни преди старта на 70-то издание на феста, той обяви пред германските медии, че сам ще си пише текстовете.
Ето какво заяви той:
„Тук имаме пъстра група от цял свят. Пътувахте ли приятно насам? Никой не препречи пътя ви, нямаше гранични заграждения и стени? Не ви задържаха на някакъв остров, нали?
Никой не ви попречи да дойдете на "Берлинале", никой не ви унизи. И никой не ви принуждаваше да научите френски? Във времена, когато хората са принудени да бягат за живота си, такива нещо всъщност се случват.
Независимо какви са заплахите за демокрацията и свободата, независимо колко токсична е атмосферата или колко някои хора тероризират нас и обществата ни - знаете, че имаме проблем с крайната десница - никога няма да приемем това за нещо нормално.
Привестваме ви всичките с добре дошли на Берлинаели и в открития град Берлин.
Киното е изкуство на споделянето, на общото преживяване, нещо много интимно и почти религиозно, нашето светилище и чувство за свобода.
Аз самият съм актьор с т.нар. имигрантски произход. Роден съм и съм израсъл в България - страна, за която мнозина германци, ако са чували за нея, казват, че е там някъде долу. Когато бях дете, България беше социалистическа държава, границите бяха затворени, не можех да пътувам.
Ходех на кино в „Дружба" 2-3 пъти седмично, беше евтино и беше черно-бяло. Но когато светлините угасваха, се оказвах в друго място и време. И срещах други хора - ескимоси, Орсън Уелс, бях в Париж и чух как Хъмфри Богарт казва на любимата си в "Казабланка": Go back to Bulgaria! Тогава бях и в Берлин с филмите на Фриц Ланг и те жигосваха образи и спомени в мозъка ми.
Само си представете - ако преди 30 години тази страна и този град не ми бяха предоставили дом, тази вечер нямаше да имате водещ. Помислете си, откъде да знаем дали като затваряме вратите си днес, не оставяме отвън някой, който може да е надеждата на Германия? Затова не забравяйте - не бива отново да издигаме стени, особено в Берлин не бива да го забравяме, това е открит град.
Когато получих поканата да водя фестивала, последваха безсънни нощи и кошмари, видения, че на рамото ми е прогорена буквата М - М като мигрант, малцинство, човек...
После ходех по улиците и нещо зло ме следваше, исках да избягам, да избягам от самия себе си, но не можех...”
