DW

Самуел Финци по професионална характеристика е винаги в лъча на прожектора, но новата му „роля" повдига медийния интерес към него допълнително. Берлинският вестник „Тагесшпигел" пише, че с изявата си на фестивала Самуел Финци освен всичко друго иска да укрепи и европейското културно и политическо единство. „А като германски актьор от български произход той е почти идеален за тази роля", коментира вестникът и цитира думите на актьора: „Не съм против различните идентичности, пък били те и национални. Всеки човек има нужда от идентичност. В България виждам какво се случва, когато едно население я изгуби: колко бързо може да се насочи към националистически идеи и поведение."

Какво значи родина?

И „Берлинер Курир" публикува обширно интервю с актьора, където той говори за своята европейска идентичност. „А коя е родината Ви?" - пита го репортерката. Финци отговаря: „Какво значи родина, това е някаква химера. Да имаш корени, това означава, че не можеш да се движиш, защото си вкоренен. (…) Питам се дали пък родината не е една илюзия, от която човек има нужда, за да се чувства сигурен. Аз предпочитам една отворена Европа."

По-нататък разговорът се насочва към такива актуални политически тенденции като десния популизъм. Самуел Финци казва, че се тревожи от случващото се в България: „Ужасявам се от тамошния популизъм. Но хората там се чувстват доста изоставени и това е една от причините. От друга страна мнозина сами са си виновни, защото не са успели да се освободят от старите структури."

„Тагесшпигел" припомня, че Финци е роден в Пловдив в „еврейско-българско семейство" на хора на изкуството. За този аспект от неговата идентичност става дума и в интервюто пред „Берлинер Курир", в което журналистката го пита дали се е сблъсквал с враждебност поради еврейския си произход. Актьорът отговаря:

„Тук не, но в България имаше враждебност, защото преди Берлиналето не ме представиха изрично като български актьор. А аз и не съм такъв. Произхождам от България, но професионалният ми живот премина в Германия. Така го и казах, а това предизвика реакции в България, стигащи до антисемитски изявления."

А как е реагирал баща му, който е известен български актьор? Самуел Финци обяснява: „Каза ми, че ме подкрепя и смята казаното от мен за правилно. Пък аз и не съм искал да обидя никого. Казах просто, че не разбирам много изискването да бъда горд с родината си. Мога да се гордея с работата си, с живота си, но не и с родината си. Няма да развявам нито единия, нито другия флаг. Не се чувствам горд обаче, когато гледам политическото положение в България."

Многобройни успехи и награди

Самуел Финци има с какво да се гордее. Германските медии се спират подробно на актьорските му успехи и многобройните награди. Вестниците припомнят, че освен в киното той играе в „Дойчес Театер" в Берлин, в Хановер и на може би най-реномираната немскоезична сцена - „Бургтеатер" във Виена. В момента комедията с негово участие „Сватбата" е трета по рейтинг в Германия. А Финци се снима още в една екранизация по Стефан Цвайг и в блокбастър по холивудски образец, където играе злодей - снимките са главно в Токио.

От обширното интервю с актьора в „Берлинер Курир" научаваме още редица любопитни подробности. Например, че Саумел Финци не е запален по сериалите и не е гледал нито един епизод от „Игра на тронове", но пък много обича истинското кино, и то в киносалон. А също така, че харесва Джони Деп, с когото веднъж се случили съседи по време на отпуска във Франция. А защо ръководството на Берлинале е избрало точно него за водещ? На този въпрос на „Тагеспшигел" и самият Финци не знае отговора. Поканили го, а той приел. Ангажимента си обаче възнамерява да изпълни професионално, като при това сам си пише текстовете, научаваме още от медиите.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков