DW

Самуел Финци по професионална характеристика е винаги в лъча на прожектора, но новата му „роля" повдига медийния интерес към него допълнително. Берлинският вестник „Тагесшпигел" пише, че с изявата си на фестивала Самуел Финци освен всичко друго иска да укрепи и европейското културно и политическо единство. „А като германски актьор от български произход той е почти идеален за тази роля", коментира вестникът и цитира думите на актьора: „Не съм против различните идентичности, пък били те и национални. Всеки човек има нужда от идентичност. В България виждам какво се случва, когато едно население я изгуби: колко бързо може да се насочи към националистически идеи и поведение."

Какво значи родина?

И „Берлинер Курир" публикува обширно интервю с актьора, където той говори за своята европейска идентичност. „А коя е родината Ви?" - пита го репортерката. Финци отговаря: „Какво значи родина, това е някаква химера. Да имаш корени, това означава, че не можеш да се движиш, защото си вкоренен. (…) Питам се дали пък родината не е една илюзия, от която човек има нужда, за да се чувства сигурен. Аз предпочитам една отворена Европа."

По-нататък разговорът се насочва към такива актуални политически тенденции като десния популизъм. Самуел Финци казва, че се тревожи от случващото се в България: „Ужасявам се от тамошния популизъм. Но хората там се чувстват доста изоставени и това е една от причините. От друга страна мнозина сами са си виновни, защото не са успели да се освободят от старите структури."

„Тагесшпигел" припомня, че Финци е роден в Пловдив в „еврейско-българско семейство" на хора на изкуството. За този аспект от неговата идентичност става дума и в интервюто пред „Берлинер Курир", в което журналистката го пита дали се е сблъсквал с враждебност поради еврейския си произход. Актьорът отговаря:

„Тук не, но в България имаше враждебност, защото преди Берлиналето не ме представиха изрично като български актьор. А аз и не съм такъв. Произхождам от България, но професионалният ми живот премина в Германия. Така го и казах, а това предизвика реакции в България, стигащи до антисемитски изявления."

А как е реагирал баща му, който е известен български актьор? Самуел Финци обяснява: „Каза ми, че ме подкрепя и смята казаното от мен за правилно. Пък аз и не съм искал да обидя никого. Казах просто, че не разбирам много изискването да бъда горд с родината си. Мога да се гордея с работата си, с живота си, но не и с родината си. Няма да развявам нито единия, нито другия флаг. Не се чувствам горд обаче, когато гледам политическото положение в България."

Многобройни успехи и награди

Самуел Финци има с какво да се гордее. Германските медии се спират подробно на актьорските му успехи и многобройните награди. Вестниците припомнят, че освен в киното той играе в „Дойчес Театер" в Берлин, в Хановер и на може би най-реномираната немскоезична сцена - „Бургтеатер" във Виена. В момента комедията с негово участие „Сватбата" е трета по рейтинг в Германия. А Финци се снима още в една екранизация по Стефан Цвайг и в блокбастър по холивудски образец, където играе злодей - снимките са главно в Токио.

От обширното интервю с актьора в „Берлинер Курир" научаваме още редица любопитни подробности. Например, че Саумел Финци не е запален по сериалите и не е гледал нито един епизод от „Игра на тронове", но пък много обича истинското кино, и то в киносалон. А също така, че харесва Джони Деп, с когото веднъж се случили съседи по време на отпуска във Франция. А защо ръководството на Берлинале е избрало точно него за водещ? На този въпрос на „Тагеспшигел" и самият Финци не знае отговора. Поканили го, а той приел. Ангажимента си обаче възнамерява да изпълни професионално, като при това сам си пише текстовете, научаваме още от медиите.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.