66-ото издание на престижния филмов конкурс „Берлинале” ще започне на 11 февруари и ще продължи до 21-и, когато ще бъдат връчени наградите „Златната мечка”. Шеф на журито тази година ще е Мерил Стрийп. Берлинският всекидневник „Тагесшпигел” направи интервю с директора на фестивала Дитер Кослик, което публикуваме със съкращения. 

---

Г-н Кослик, какво ще кажете за културата на гостоприемство? 

- С 80 хил. бежанци в Берлин бихме искали да стане ясно в кои времена живеем. Започнахме много проекти: Събираме дарения, лекарства, един звезден готвач ще приготвя храна на открито на „Alten Potsdamer Straße”, до 4-ма бежанци ще могат да влязат по покана на донорите ни. И за да няма вълна от негодувание срещу бежанците – всички социално слаби имат право на билети с намаление на „Берлинале” – така е от години. 

Какво ще кажете за филмите на тема „миграция”?

- В състезателната програма е италианският документален филм на Джанфранко Роси „Fuocoammare“. От години този режисьор живее на остров и наблюдава два паралелни свята – как хора пристигат на лодки и как расте един нормален местен младеж. В един момент зрителят се ужасява, когато разбере, че този младеж има родина, която другите са изгубили. 

Много филми се фокусират върху причините на миграцията. Искат да дадат представа как войната травматизира хората – много по-зле е, отколкото показват по новините. Политиците казват: Трябва да изкореним причините. Това обаче означава не само да се търси отговорност на „Ислямска държава” и Асад. Много държави, включително европейски, също са отговорни за случващото се. В арабските страни това е започнало отдавна, както Вернер Херцог показа в „Кралицата на пустинята” миналата година. 

Твърде малко жени са в програмата?

- В състезателната програма има две жени режисьори. В специалната програма са 6, а в целия фестивал участват 104 филма, правени от жени от общо 394. Доволен съм, въпреки че миналата година бяха 115. 

Какво ще кажете за 8-часовия филм на Лав Диаз -„A Lullaby to the Sorrowful Mystery“?

- Това е най-дългият филм в състезателната програма, доста смело. Но от две години показваме и сериали, така че дължината не е прецедент – и те са поне по осем часа. Испанският филм ни връща във времената на колониализма – 1521 г. на Филипините, показва сблъсъка между испанските католици и вярванията на местното население. Нужно е време да се покаже това. 

Ще се включите ли в дебатите за расизма при номинациите за „Оскар”?

- В програмата на „Берлинале” участва Спайк Лий – един от водачите на протеста за „Оскар”-ите. Има и филм за Майлс Дейвис. Надявам се дебатите за расизма да доведат до нещо смислено . Те обаче наистина показват, че изкуството и културата още не са чисти от дискриминация. 

Мерил Стрийп е председател на журито. 

- Когато през 2012 г. тя получи „Златна мечка” за ролята си на Маргарет Тачър, сякаш небето се отвори - бяха такива овации в онзи сив зимен ден!  А бившият германски президент Рихард Вайцзекер й каза, че Маги Тачър в действителност е била много по-зле, отколкото в „Желязната лейди”. Беше страхотна вечер и Мерил Стрийп каза, че би дошла за по-дълго в Берлин. По някое време я попитах дали би дошла в журито и тя се съгласи. Понякога сложните неща се оказват много прости. 

Какво е особеното на фестивала тази година?

- 66-ото издание е много близо до действителността, но темите, които вълнуват света. Киното е много ангажирано. Обществена отговорност върху червения килим – това е фестивалът тази година. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Характерът е най-важният компонент на красотата.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 87 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.