„Жените, както и сънищата, никога не са такива, каквито искате да ги видите.“

 „Нещастните хора често стават суеверни.“

„Историята на човечеството е историята на идеите.“

„Всеки от нас е облечен в някакво достойнство, когато се изправя срещу други, но всички знаем добре колко неописуеми неща ни минават през сърцето.“

„Когато кажеш, че си влюбен в човечеството, значи си напълно доволен от себе си.“

„Човекът, авторът, инструментът на създаването умира, но неговото творение не умира!“

„Човек не може да избере какво да пише, а само дали да го стори.“

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

„Ура за този, който не знае как да носи маска - нека бъде крал или папа!“

"Освен илюзията нямаме друга действителност…”

“Киноактьорът се чувства като в изгнание. Прогонен не само от сцената, но и от собствената си личност. С неясна неприязън той усеща необяснимата пустота, възникваща от това, че тялото му се превръща в отпадък, че той самият се стопява и му ограбват неговата реалност, неговия живот, неговия глас и шумове, които създава, като се движи, за да се превърне в няма картина, която потреперва за миг върху екрана и после изчезва в тишината… Малката апаратура ще играе с неговата сянка пред публиката; а той самият трябва да се задоволи да играе пред нея.”

ЛУИДЖИ ПИРАНДЕЛО - италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни 1867 г. Получава Нобелова награда за литература през 1934 г. Сред по-известните му заглавия са „Il turno“, „Лиола“, „Uno, nessuno e centomila“ и др. Характерни за него са трагикомичните сюжети. Пирандело е основна фигура в направлението Театър на абсурда. Умира на 10 декември 1936 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.