ЕФИМ ШУМАН, DW

Ерих-Мария Ремарк: "Триумфалната арка"

И в България Ерих-Мария Ремарк има много почитатели, а романите му са издавани многократно. Още с първото си издание „Триумфалната арка“ се превръща в бестселър в САЩ. Този автобиографичен роман е за историята на една любов – между доктор Равик, емигрант в Париж, избягал от нацистка Германия, и отчаяната актриса Жоан Маду, на която Равик помага да стъпи на краката си. За прототип на своята героиня Ремарк използва знаменитата кинозвезда и певица Марлене Дитрих, с която Ремарк е живял в Париж дълги години преди войната.

 

Патрик Зюскинд: "Парфюмът"

Световният бестселър на Патрик Зюскинд излиза през 1985 година. Това е по същество криминален роман, в който всичко се върти около един убиец, за което свидетелства и оригиналното заглавие на книгата: „Парфюмът. Историята на един убиец“. Действието  се развива предреволюционна Франция през 18 век – време на просветители, бунтовници и алхимици. Особено загадъчна е и фигурата на главния герой Жан-Батист Грьонуй, надарен с изключително обоняние и мечтаещ да създаде съвършен аромат. Грьонуй извършва поредица от убийства на млади жени в стремежа си да извлече миризмата им и така да създаде идеалния парфюм.

 

Франц Кафка: "Процесът"

Още един по същество криминален роман, но много различен. „Процесът“ е издаден 10 години след написването му – чак след смъртта на Кафка. Една сутрин Йозеф К. е арестуван в жилището си, без да става ясно от кого и заради какво. Защо обаче той продължава да ходи на работа? Защо съдът е разположен в таванските помещения, където се простират дрехи? И защо, когато го викат на разпит, никой не му казва кога точно трябва да се яви? Йозеф К. не открива отговорите на тези въпроси. И животът му се превръща не точно в кошмар, а в пълен абсурд.  „Процесът“ те държи в напрежение и в неведение чак до самия край. 

 

Томас Ман: "Буденброкови"

Романът излиза в началото на миналото столетие и става основоположник на интелектуалния роман на 20-ти век. Семейната сега проследява живота на четири поколения от богато семейство търговци на зърно от град Любек. Романът е автобиографичен: в него Томас Ман описва много точно своя собствен и този на своето семейство живот – чак до кухненските рецепти с най-малките подробности. Романът е екранизиран 6 пъти, а през 1929 г. Томас Ман получава за произведението си и Нобеловата награда за литература.

 

Гюнтер Грас: "Тенекиеният барабан"

Първият роман на Гюнтер Грас му носи световна слава, а по-късно и Нобелова награда за литература. Главният герой Оскар Мацерат е на 3 години, когато спира да расте – по собствена воля. Затова пък момчето притежава толкова силен глас, че с крясък може да счупи всяко стъкло – прозорци, огледала и дори очилата на учителката, която се опитва да му вземе барабана. След много приключения героят на Грас отново започва да расте. И тогава събитията взимат неочакван обрат. 

 

Хайнрих Бьол: "Възгледите на един клоун"

Подобно на други романи на Бьол, и тази книга не е много богата на събития. Това е житейската история на сина на богат индустриалец, станал клоун. Романът предизвика скандал във Федерална република Германия - Католическата църква заклейми произведението и в началото на 1960-те години за малко не влезе в списък с книги, които не са били смятани за препоръчителни за младите хора.

 

Макс Фриш: "Ще се нарека Гантенбайн"

„Ще се нарека Гантенбайн“ е най-увлекателният роман на швейцарския писател. След автомобилна катастрофа неговият герой е застрашен от това да изгуби зрението си, купува си бял бастун, слага си тъмни очила и се вживява в ролята на незрящ. В действителност той продължава да си вижда добре, но играе тази роля. Постепенно „слепият“ Гантенбайн става по-важен от истинския. Следенето на това раздвоение на личността е не по-малко интересно от класическото произведение на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“.

 

Йозеф Рот: "Радецки марш"

Прекрасна, светла и тъжна книга, интересна, може би, най-вече за военни – не защото описва битки и сражения, а защото разказва историята на три поколения щабни офицери. Името на романа е заето от едноименното класическо произведение на Йохан Щраус-баща, превърнало се в музикален хит на своята епоха и изпълнявано тогава навсякъде.

 

Роберт Музил: "Човекът без качества"

Австрийският писател работи над това произведение цели 20 години. Романът представлява грандиозна сатира на разпадащата се империя. Авторът включва в действието огромен брой персонажи: аристократи, индустриалци, поети, журналисти, генерали, леки жени, престъпници, в това число и един сексуален маниак и сериен убиец...

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.